Измежду множеството психологични болести, в днешно време сме свидетели на чести кризи на нерешителност и безредие. Много от тях прекарват живота си в едно постоянно безпокойство, защото не знаят какво да правят, нито как да го направят, за да постигнат действителни резултати.

Има някои, които, за да запълнят тази празнина, се хвърлят към определени дейности, очаквайки те да осмислят живота им. Така превръщат ученето или работата в един отдушник на едно състояние, което без съмнение се корени дълбоко в самия индивид. Всяка практична дейност губи своята стойност, ако този, който я извършва, не разбира мотива за своите действия.

Винаги трябва да се питаме “за какво?” и “докъде?”. Защо? Защото трябва да знаем истинския смисъл на нещата, които правим. Всичко онова, което е замислено само да запълни някаква празнота или мъка, няма да ни доведе до желаните резултати. Когато свърши този изкуствено запълнен период, създаден само да избягаме от себе си, неспокойствието и безредието се връщат.

В такава ситуация човек си мисли, че е сбъркал призванието си или дейността и търси друга, за да поправи грешката. По-късно открива, че се намира в същото психологично състояние. Обвинява тези, които ни учат, обществото, което не осигурява работни места за многото работи, които бихме могли да изпълняваме. Без да отхвърляме възможността в някои случаи това да бъде вярно, почти винаги вината я носи този, който не знае защо прави дадено нещо и какво иска да постигне.

Защо? Искам да зная повече, да се подобря вътрешно, да израстна психологически, да усвоя дадено знание, за да го приложа в конкретни дейности, да помагам на останалите? Или в най-често срещаните случаи – да спечеля пари, да си купя предмети, от които се нуждая, да пътувам….? Защо? Не можем без този въпрос, но също така не можем и без отговор, който по възможност да бъде различен от “За да си запълня времето.” Целта на нашите дейности трябва да бъде практична, приложима, да има смисъл, който да може да запълни празнините и нуждите в света и в нас самите.

Накъде? Когато се движим, трябва да имаме пред себе си дадена посока, която да бъде ясна и добре очертана. Така въпросът “защо?” ни поставя целта, а “накъде?” ни посочва необходимите стъпки, които ни остава да изминем и знанието, че е необходимо да ги изминем, за да ни доведат до конкретната цел. Без посока нашите действия са изложени на опасността да се размият във времето и пространството, а откритието, че не можем да изпълним своите точно определени цели, ще увеличи нашето нещастие.

Който казва “накъде”, също така определя и начина, по който да стигне, защото познаването на целта предполага наличието на способност да се изберат най-подходящите инструменти.

Извадка от книгата “Какво правим със сърцето и ума”.

Делиа Стайнберг Гузман
Международен Президент на “Новият Акропол