Емпатията като психически феномен

Емпатията (наричана често съчувствие) се разбира като способност реално да си представим душевните преживявания на други, предимно човешки, същества. Да можем да осъзнаем колко силно страда тъжният или разочарованият, какво изпитва човек, който е бил предаден или незаслужено обиден, какво преживява един рожденик, победител или човек, изпълнил успешно своя задача, или някой, озовал се в непозната нему, но известна нам среда, и т.н.

На пръв поглед изглежда, че няма нищо по-лесно от това, тъй като опитът сочи, че нашите преживявания са толкова подобни, ако не и идентични, че е достатъчно само да си спомним какво сме преживяли ние в дадени ситуации, за да осъзнаем как се чувства човекът отсреща. Въпреки това, поведението, водено от емпатия, е нещо твърде рядко срещано. Защо е така?

Когато психологът, участвал в съдебния процес срещу водещите представители на нацисткия режим след Втората световна война, разследвани за известните „престъпления против човечеството“, е търсел откъде произтича ужасяващата способност на човека да върши такива престъпления, установил, че причината е в липсата на емпатия, в неспособността на човек да съчувства на други хора, които за него се превръщат просто в едни бездушни числа и фигури. Това е екстремен случай, но всички ние познаваме и преживяваме стотици подобни „малки“ случаи, в които нараняваме или биваме наранени с неуместни думи, презрение, надменност, неучтивост… И в двата примера причината е една и съща – егоизъм (т.е. да смятам себе си за единствения важен и достоен за – например – съчувствие) или най-малкото егоцентризъм (т.е. смятам себе си за „център на света“, с който другите трябва да се съобразяват).

На кого помага емпатията

Погрешно е да се смята, че емпатията помага само на тези, към които е насочена! Напротив, първият печеливш е този, който я проявява, защото той:

  • много по-добре се ориентира в обществото;
  • ефективно и бързо комуникира;
  • става добър приятел или най-малко: приятно за общуване лице;
  • може по-лесно да ръководи другите;
  • и главното – развива своята човечност, тоест става по-добър човек.

Емпатията като добродетел

„Вчувстването“, което е дословното значение на гръцката дума „емпатия“, безспорно е добро и полезно за всички. Обаче достатъчно ли е да съпреживяваме нечии чувства?
Каква полза има засегнатият от неучтивост човек, ако не сме го защитили или поне утешили, въпреки че сме имали точна представа какво изпитва? Каква стойност има фактът, че сме напълно наясно с чувствата на човек, направил нещо по-добре от нас, но завистта ни е попречила да го похвалим пред останалите или поне насаме?

Емпатията – умението да четем в сърцата на другите – е прекрасна психическа способност, но това все още не я превръща в добродетел. Тя става такава само когато започнем да действаме в синхрон с онова, което ни подсказва. Следователно, ако търсим добродетелта емпатия, то тя би звучала така: способността да си представим душевните преживявания на другите и да съобразим своето поведение с тях.

Емпатията като психически феномен е полезен душевен инструмент.
Емпатията като практическа добродетел е голяма победа над егоизма и егоцентризма. Тя е катализатор на обичта и истинското братско съжителство. А това е хиляди пъти по-силна защита срещу злото от всички закони и правилници на света.

С добродетелта емпатия можем да утешаваме страдания, да разпалваме радости, да събуждаме възторг или просто да запазим дълбоко, но изпълнено с интензивни чувства, мълчание. И можем да започнем още сега…

Антонин Винклер
Директор на Новия Акропол България

e-bulletin-button-1-BIG-250px