За книгата:

antonin-vinkler

ЕЛЕМЕНТАЛИ – ДУХОВЕ на ПРИРОДАТА

15 лв.

Автор: Хорхе Анхел Ливрага
Обем: 154 страници
Меки корици
Размер: 13 х 20 см
Кратък откъс от книгата: виж/свали

Днес, в периода, когато колективното несъзнавано е завладяно от идеологиите на материализма и атеизма, отново се появява нов интерес към духовните, езотеричните и философски форми на живот.

В същото време липсата на знания относно дълбоките закони на природата е довела човека до разработването на научна фантастика, в която парчетата от познанието са смесени с невежеството и фантазията в най-безумните хипотези.

Изправен през тази фантастика, която често бива маскирана като факт, ХОРХЕ А. ЛИВРАГА е създал произведение в традицията на големите изследователи на Природата:  Парацелз, Гебер, Алберт Велики… и на всички онези други философи, които са разкрили тайните й. Повдигайки част от булото, което покрива света на Духовете на Природата, може да се види истински проблясък на светлина…

Тази творба позволява на читателя да открие свят на същества, които не са “свръхестествени”, а живеят на свое собствено ниво на съществуване, въпреки че съвременният човек е загубил способността си да ги възприема.

ЕЛЕМЕНТАЛНИТЕ ДУХОВЕ НА ПРИРОДАТА излага основите на истинска “Духовна Екология”, отваряйки ума за невероятния и реален свят, който винаги ще има какво да каже на онези, които са способни да чуят.

Из книгата:

КАКВО СА ЕЛЕМЕНТАЛИТЕ?

Те са форми на живота в Елементите. Очевидно е, че е много трудно да се обяснят основните характеристики, чрез които могат да бъдат определени, тъй като техните тела не са точно на физическото ниво, на което функционират нашите визуални и слухови сетива, или за да го кажем по-добре – техните тела не са в “позиция”, в която ни е лесно да ги видим, макар и да са по определен начин на физическо ниво; и следователно ни се струва, че те са празни фантазии на примитивните хора или лекомислени измислици на скучаещите деца.

Думата “гном” произлиза от гръцкото genomos, което означава „този, който живее в земята“. Има толкова голямо разнообразие сред тези Духове на Елементите, че могат да варират от определени чудовища (които бихме нарекли така, изхождайки от латинския смисъл на “феномени” или “отклонения от нормалното”), за които твърдите скали представляват не по-голяма пречка от тази, която силния порив на вятъра представлява за нас (тъй като за тях твърдата земя е средата, в която се движат, както ние хората във въздуха) до малките джуджета, описани във фолклора на всички народи. За първите можем да кажем, че са в постоянно движение, разширяващи се и свиващи се, и достигащи размери, сравними с най-големите познати бозайници. Другите споменати са човекоподобни на външен вид и обикновено не са по-големи от няколко педи.

Така наречените сирени са Елементали на повърхностните води на морето. Нашата дума идва от латинското siren и гръцкото seiren, което означава “омайница” или “изкусителка”. В древността са свързвани с музиката и се казва, че са дъщери на Мелпомена. Описва се, че имали глава на жена и тяло на птица, понякога – на риба. Съюзници с Елементалните форми, които управляват морския бриз, те издават хармонични звуци много близки до човешкия глас, който са способни да имитират чрез силата на своите телепатични способности. Те биха могли да бъдат поставени на върха на йерархията на цяла редица Елементали, които въпреки че принадлежат към елемента Вода, имат нужда от обединение с Въздуха, за да могат да живеят.

Елементалите са много дълбоко свързани с растителното и животинското царство и дори с Човешкото, ако им дадем шанс да ни доближат, като живеем по-близо до природата. Те неуморно са загрижени за такива задачи като възстановяване на аурата на растенията, листо по листо, и на ливадите, стръкче по стръкче. Подсилват с енергийни „инжекции“ по-слабите им части и чрез вид триене на влакната едно срещу друго ги стимулират и са способни да променят ориентацията на клон или листо, подобрявайки ефективността на фотохимичните и физични процеси, които позволяват на растенията да живеят и да помагат на околната среда със своите дихания.

За Автора:

antonin-vinkler

Роден в Аржентина през 1930 г., Хорхе А. Ливрага Рици завършва Университета в Буенос Айрес с диплома по История и История на изкуството, а по-късно придобива и докторска степен по Философия от Ацтекската академия по изкуство, науки, литература и гражданско обучение.  През 1951 г. е удостоен с Националната награда за поезия на Аржентина и от тогава е автор на поеми, романи и трудове по философия, история и езотерични теми. Неговите публикации включват:

“Лотоси” (поеми)
“Кучето Моаси”
“Анкор – последният принц на Атлантида”
“Алхимикът” (романи)
“Тива”
“Театърът на Мистерията в Гърция. Трагедия”
и няколко други. Книгите му са издадени на испански, английски, руски, немски, френски, португалски, италиански, чешки, унгарски, турски, хърватски, гръцки и на други езици.

Х.А. Ливрага е основател и първи директор на Мeждународната философска организация Новият Акропол и дългогодишен преподавател по философия, психология, история, символизъм и други теми.

antonin-vinkler