Пигмалион бил изключителен скулптор. Неговите фигури били единствената красота, която познавал. Поради причини, които само той знаел, Пигмалион презирал и отхвърлял жените, намирайки утеха само в занаята си.

Един ден Пигмалион издълбал статуя на жена с несравнима красота. Тя изглеждала толкова нежна и божествена, че той не могъл да откъсне очи от статуята. Омагьосан от собственото си творение, в миг на радост, вълнение и вдъхновение, той нарекъл фигурата “Галатея”, което означава “тази, която е бяла като мляко”. Той увил тялото ѝ с дрехи и я окичил с най-ярките орнаменти, украсил косите ѝ с най-красивите цветя, сложил до нея подаръци, целунал я в знак на преклонение. Пигмалион бил обсебен и лудо влюбен в творението си. Безброй дни и нощи прекарал той, гледайки създанието си.

Междувременно, наближавал празникът на Афродита и всички се подготвяли за него. В деня на фестивала, докато отправял молби към Афродита, Пигмалион се молел с цялото си сърце и душа за това неговото творение да се превърне от фигура от слонова кост в реална жена. Трогната от дълбоката му почит, Афродита отишла в работилницата на Пигмалион, за да види тази известна статуя на нея самата. Когато погледнала към статуята на Галатея, тя останала изумена от нейната красота и жизненост. Разглеждайки я в детайли, Афродита видяла, че Галатея прилича на нея със своята красота и съвършенство. Доволна от видяното, тя сбъднала желанието на Пигмалион.

При завръщането му у дома, скулпторът, изпълнен с надежда, отишъл директно при Галатея. Първото, което видял, била руменината по бузите на фигурата от слонова кост. Замислил се, че може би Афродита е чула молбите му. Развълнуван, той взел Галатея в прегръдките си. Това, което било слонова кост, станало меко и топло. Пигмалион се отдръпнал с изумление, когато любимата му фигура оживяла, усмихнала му се и започнала да реди думи на възхищение за създателя си.

Тяхната любов разцъфвала с всеки изминал ден и не след дълго се оженили, а самата Афродита благословила тяхното щастие и просперитет.

Така че: да не подценяваме Силата на Любовта, която може да вдъхне живот на нашите Идеи, Мечти и Планове. Ако са възвишени, може би и боговете ще са на наша страна…