Вероятно на всеки от нас, философите, му се налага да отговаря на въпроси от сорта на: “За какво ти е тая философия?” Днес задавам този въпрос на себе си: за какво ми е тя в живота? На какво ме е научила? Научи ме на много неща, ще изброя само някои от тях. Философията ме научи:

  • къде е моето Слънце и кои са моите Планети;
  • на кармичното “банкиране”;
  • на духовната математика;
  • да управлявам своите вътрешни машини;
  • да посрещам и да изпращам;
  • че най-голямото притежание е даването.

…на духовната математика

От ежедневната житейска математика, без да изключваме академичната, сме се научили, че три е повече от едно и сто е повече от двадесет. Дотолкова сме свикнали с превъзходството на количественото, че сме склонни да приемем нещо за “вярно”, защото по-голям брой хора го виждат като вярно и малцина претендират за обратното.

Философията ме научи, че истината не е въпрос на количество, а на качество. Важните истини в живота не са картофи и не могат да се претеглят с материална теглилка.

Философията ме научи, че един човек с Истината е мнозинство, без оглед колко голям е броят на грешащите.

…да управлявам своите вътрешни машини

В живота си всеки човек осъзнава, че му е необходимо обучение, за да се научи да управлява всякакви инструменти и машини: от четка за зъби до кола.

Философията ме научи, че съществуват вътрешни инструменти и машини, които далеч не използваме напълно. Може да се каже, че това е като да притежаваш най-скъпия фотоапарат, но да снимаш с него само в автоматичен режим – понякога стават хубави снимки, понякога грозни, а най-често са в сивата посредственост.

Философията ми помогна да опозная своите инструменти – въображение, памет, внимание, както и най-мощните потенциали, като Справедливост, Самообладание, Любов, Интелигентност, Дисциплина, Умереност и т.н. И продължава да ме учи да ги развивам и подобрявам в ежедневната практика. Вече съм на “ръчен режим” и “снимките”, въпреки че все още не са за изложба, стават все по-ясни.

…на кармичното “банкиране”

От икономическото банкиране знаем, че за много неща трябва да се плаща, че има “намаления”, “промоции”, за жалост и кражби, измами или “отклоняване на паричните потоци без знанието на акционерите”.

Философията ме научи, че в житейското банкиране, където платежно средство е нашата енергия, нашето щастие, нашите познания, нашите отношения и т.н., просто и ясно важи едно правило: все някога ще платим сметка за всичко, което сме направили, казали, мислили… Или не направили, не казали и не мислили, въпреки че сме могли. И то без оглед кой друг знае или не за това (за добро или за лошо).

Философията ме научи да плащам смирено и охотно, без да обвинявам кармичните “банкери” в несправедливост. Научи ме и да приемам плащанията с благодарност, без да ги очаквам или изисквам.

…да посрещам и да изпращам

Всеки човек, живеейки своя личен живот, посреща много нови хора, събития, места, задачи, възможности, предизвикателства… Реагираме на тях като на “неочаквани” (“Детето е вече пораснало!”), “шокиращи” (“Навън има сняг!”), “подозрителни” (“Усмихва се!”), “нещастни” (“Пак е понеделник!”). Накратко казано, болшинството от тях не посрещаме “нормално”, да не говорим позитивно.

Философията ме научи да очаквам нови и нови неща в живота си. Откри ми, че не живея на остров, а в море. Щом съм се качил на кораба, всеки ден и всяка нощ плувам… и не мога да не срещам нови неща. Научи ме, че мога да съм учтив със Съдбата и да съм благодарен за това, което идва. Философията ме научи да виждам Възможностите и да се хващам за тях. Полезно е, защото можеш да погледнеш назад и да не съжаляваш…

Научи ме, че някои неща и хора идват само за определен период от живота или за определен урок – и когато той приключи, те си заминават… Няма смисъл да се тревожа, а по-скоро да съм благодарен за уроците. На по-късен етап ми откри, че аз самият съм този, който ги вика и привлича. Затова ще добавя още, че Философията ме научи да внимавам за какво мисля и какво си пожелавам… И така вече знам, че човек никога не се разминава в живота с това, което най-много желае, нито с това, от което най-много се страхува.

…че най-голямото притежание е даването

Материалният свят ни убеждава в това, че най-много сигурност, най-много спокойствие се постига с притежанието на все повече неща, пари, средства, вещи и т.н. Философията ми откри, че това е илюзия. Научи ме, че така се превръщам в котка, гонеща опашката си – нямам нито плячка, нито спокойствие.

Философията ме научи по-скоро да обичам, отколкото да желая да съм обичан. Философията ме научи да не се страхувам да давам. И открих, че имам повече, и то такива неща, които вече не мога да загубя.

…къде е моето Слънце и кои са моите Планети

Много пъти в живота “променяме своите приоритети”, понякога вследствие на вътрешната промяна, промяната на ценностите, понякога защото хората до нас ни вдъхновяват, насърчават или увличат. Преследваме кариерата и всичко друго остава на заден план; ставаме “фотографи”, “спортисти” или “профети” на “здравословен стил на живот” и всичко друго избледнява; ставаме “експерти по филми” и другите занимания са само “второстепенни”; влюбваме се и оста на живота ни се премества в друг човек; ставаме родители и “смисълът” на живота стават децата… докато не съзреят, а ние търсим наново.

Философията ме научи къде е Слънцето на живота ми и кои са планетите в него. Показа ми коя е Звездата-ос и че останалото ще се върти около нея: хора, работа, градове, хобита, апартаменти, развлечения… Някои ще се задържат в орбитата й цял живот, други за дълги години, а трети само за месеци. Философията ме научи да не превръщам нито една от планетите в Звезда, ако искам да съм трайно щастлив, както и да не превръщам Звездата в планета, ако не искам да съм трайно нещастен. Звездата е моето духовно битие и моят стремеж да го постигна, да се уча да живея като философ, да се развивам като философски ученик, да еволюирам като осъзнато човешко същество. Това е Звездата, за която се пише в един мистериозен текст, че “живот след живот ще я откривам на едно и също място” – “най-неподвижната” и “най-непроменяемата звезда” – моят Духовен Идеал.

Философията ме научи на още много други неща: да вярвам в доброто, въпреки влошаващата се ситуация в света; да вярвам в хората, без да съм наивен; да не разчитам на другите там, където мога да се справя сам; да не опирам щастието си върху това, което не зависи от мен; и още много други неща… но за тях някой следващ път.

И последният урок: философията ме научи да съм благодарен, защото с много неща не мога да се справя сам. Благодаря на всички Учители в моя живот, които са ме водили и ме водят в това Пътешествие към Мъдростта, което наричаме Философия. Благодаря им за всички страдания, които избегнах с техните съвети и за всички Съкровища, които открих с техните напътствия.

Философията е Любов. Философията е Всичко.

 

Антонин Винклер
Директор на Новия Акропол България