Хорхе Анхел Ливрага Рици

JALХорхе Анхел Ливрага Рици е роден в Буенос Айрес (Аржентина) на 3 септември 1930 г. и умира в Мадрид на 7 октомври 1991 г. Майка му, Виктория Рици, и баща му, Анхел Ливрага – индустриален инженер, са от италиански произход. Семействата и на двамата са със селски произход и емигрират в Аржентина в края на 19 век. Тази семейна връзка му позволява да получи италианско гражданство.

Ранната смърт на неговия баща, когато Хорхе бил само на петнадесет, го води до дълбока криза, която предизвикала в него интерес към езотеричната философия. Той влиза в контакт с Аржентинското Теософско Общество, където се залавя с изучаване на история на религиите и символизъм, съчетавайки ги със следването си в Медицинския факултет на Университета на Буенос Айрес. В същото време неговите интереси в областта на историята, археологията и изкуството го подтикват да запише курсове по тези предмети в същия университет. Той също така пише поезия и през 1951 г. печели Аржентинската национална поетична награда със своята книга “Лотоси”.

През 1956 г. той основава списание “Естудиос Теософикос” (Теософски изследвания), което цели да направи работите на Е. П. Блаватска по-широко известни между студентите, сравнявайки ги с новите научни открития на 20 век. През следващата година, по указанията на известния теософ Шри Рам, той придвижва тази работа една стъпка по-нататък, създавайки “Новият Акропол”, асоциация, насочена да популяризира философията сред младите хора, в духа на класическите философски школи, такива като Академията на Платон и Неоплатоническата Школа. “Ние осъзнаваме, че човечеството е притежавало огромно богатство от Мъдрост, което е било скрито и забравено и е недостъпно за младите хора. Мъдрост, която дава отговори за смисъла на живота и начините, чрез които обществото – светът около нас – може да бъде подобрен”, заявява той.

Няколко години по-късно международното призвание на асоциацията я довежда до основаването на нейния първи център извън Аржентина – в Монтевидео (Уругвай). Тази първа стъпка извежда Новият Акропол в други страни на Американския континент, такива като Мексико, Перу, Чили и Венецуела. През 1972 г. Ливрага решава да занесе своя философски идеал в Европа – първо в Испания, след това във Франция и в Обединеното Кралство. Оттогава Новият Акропол продължава да се разширява и днес присъства в над 60 страни в Европа, Америка и Азия.

Може да се каже, че животът и делото на Хорхе Анхел Ливрага са обвързани с тези на движението, което е основал. Той се фокусира върху основаването на добре развита и точна база от знание, един синтез на големите системи на мисълта в корените на много цивилизации и култури в историята. Той неуморно пътува и редовно посещава страните, където Асоциацията има центрове, насърчава културните дейности, дава лекции, пише статии и влиза в директен контакт с широко многообразие от хора.

Неговата основна грижа е да осигури знанието да бъде приложено по практически начин, предлагайки философията като начин на живот, достъпен за всякакъв тип хора, с различен манталитет и с различно социално положение по целия свят. В този смисъл той определя своята задача като създаване на “модул за оцеляване”, помагащ за изграждането на по-добър човек, който от своя страна да построи по-добър свят. Бариерите, които разделят хората и ги противопоставят едни срещу други, такива като насилието, догматизмът, расизмът и всякакъв тип дискриминация, могат да спрат да оказват своите опустошителни ефекти, ако се насърчи един друг начин на живот – толерантен и образован, твърдо установен върху солидно философско образование, способно да събуди латентните качества, които лежат във всяко човешко същество.

Неговите трудове

Желанието да донесе до възможно най-широка аудитория знанието и философията е от първостепенно значение в работите на Хорхе Анхел Ливрага, които имат силно образователно съдържание. В резултат, значителна част от неговото интелектуално творчество се състои от компилации на неговите курсове и лекции, давани пред най-разнообразна аудитория и върху най-широк кръг от теми, но винаги свързани от едно: нуждата от събуждане на индивидуалното съзнание във всяко човешко същество и развитието на чувство за отговорност за създаването на един по-добър свят, в който всеки ще има достъп до образование и култура.

Хорхе Анхел Ливрага отразява времето, в което живее и доказва необходимостта от упражняване на свобода на мисълта и индивидуална независимост пред лицето на манипулацията и измамата на силните. Неговите лекции са събрани в четири тома, озаглавени “Магия, Религия и Наука на 21 Век”.

Неговите първи творби са в жанра “исторически роман”, подобно на първия му роман “Анкор Ученикът”. В него той разказва за приключенията на млад аспирант на езотеричната мъдрост във въображаемата атмосфера на времето преди потъването на Посейдонис, последната частица на митичната Атлантида, според диалозите на Платон. В тази първа творба Ливрага представя ученията, които самият той е получил през своето собствено философско обучение. Той се завръща към жанра на историческото повествование в “Алхимикът”, творба, която пресъздава атмосферата на тайните братства, които възникват в Европа през 16 век и в същото време предлага пламенна защита на свободата на мисълта.

Обяснението на природните феномени обхваща съдържанието на една от неговите най-превеждани творби: “Духовете на Природата”. Същият подход е приложен към всяка област на Езотеричната Философия в книгата “Въведение в Източната Мъдрост”, един истински пътеводител за онези, които желаят да започнат своето търсене на скритото знание зад феномените, философиите и религиите. Друга творба в тази образователна линия е “Писма до Делиа и Фернандо”, серии от диалози с двама от неговите най-близки ученици върху въпросите, които възникват у младите хора, когато те прилагат философската гледна точка, съживена от оригиналния подход на основателя на Новият Акропол.

Погледът отвътре върху събитията на нашето време е изразен в две творби от особен интерес. Едната от тях, “Митове на 20-ти Век”, отправя ретроспективен поглед върху високопарните думи, които са използвани, за да оправдаят много престъпления, несправедливости и противоречия и кани читателя да влезе в 21 век с по-голяма независимост, и свобода на мнението. В “Кучето Моаси” той повтаря тази критика, използвайки образа на куче с вид на човек, което се противопоставя на човешката ирационалност със своята логична кучешка простота.

Неговата любов към археологията и неговото дълбоко познание за египетската цивилизация го накарали да избере Тива, древната столица на Средното царство, за да интерпретира някои от чертите на този отдалечен, но все още познат свят, за който авторът някак си загадъчно казва: “Тива е състояние на съзнанието”.
Като начин да предаде своето разбиране за душата на Гърция, Ливрага избира да покаже театъра с неговите жанрове в своята творба “Театърът на Мистерията. Трагедия”. Чрез своя анализ на това изкуство, той разкрива дълбоки прозрения от света на душата и разбулва някои от нейните ключове, винаги в светлината на величието на вътрешния герой, който е скрит във всяко човешко същество. Тази му творба е първата от серия изследвания, които той така и не довършва.

Неговите творби са преведени на много езици, измежду които:
френски, английски, португалски, гръцки, руски, чешки и немски.