Анкх е вид кръст, чийто символизъм е изключително сложен и има многобройни значения. Откриваме го във всички религии и култури като изображение на Човека в точката на доближаване между Земята и Небето. Анкх е сред най-значимите символи на древните египтяни, известен също и като Crux Ansata (или Ansate), т.е. „Кръст с ръкохватка“. Той е ключът към живота и смъртта.

Започвайки от горната си част, египетският кръс е увенчан с овал, безкраен кръг, символизиращ небесния свят, духът на Ра, Слънцето на Египет. Този овал боговете използват като ръкохватка, с която носят кръста. Тя почива на Земята така, както Слънцето залязва или изгрява на хоризонта.

Хоризонталната линия символизира материята и не е нищо друго освен илюзорната линия на хоризонта, създадена от погледа на човека, чиято съдба на човешко същество не е ограничена до земния свят. Древните египтяни знаели, че техният престой на Земята е временен и че е само една малка част от дългата верига на еволюцията, изградена от милиони връзки. Ръкохватката е свързана с вертикална ос, представяща спускането на нашия дух в материята и възкачването му обратно към изначалното. Това е обратният път, който човек трябва да извърви, тръгвайки от най-ниската точка, като с всяко следващо раждане започва или продължава своето възнесение. По този начин човек събужда своето съзнание на човешко същество или с други думи казано – развива собствената си преценка, с интелигентност и воля да следва собствения си път, чувствайки се свързан със своето висше Его, със своята най-духовна и божествена част. Това е и ключът към отвъдния свят и към езотеричното усещане за Вечността. В погребалните ритуали Анкх е ключът към вратите на гробницата и, положен между очите, той приканва да се пазят тайни.

Кръстът Анкх е разглеждан и като магическа връзка, съединяваща всичко останало в един централен възел. Ето защо е наричан „възелът на Изида“ и значи „присъединяване“, както „Югите“ за хиндуистите. Изида е втора в египетската триада, формирана от Озирис, Изида и Хор. Тя е божественият медиатор. Богинята на любовта и живота, съединяваща разчлененото тяло на нейния божествен съпруг, Озирис, символ на мистерията. По същия начин човек би могъл да достигне по-висше познание, чрез развиване на своята воля, като я обедини със своето вътрешно, истинско Аз, където лежи съзнанието за неговата собствена безсмъртност.