Орелът е един от най-древните символи на човечеството. Гърците и персийците го посвещавали на слънцето като символ на възвишения дух, свързвайки го с висшия Бог на небето, представящ духовния принцип. За гърците Орелът бил емблемата на Зевс. За другидите пък той символизирал Всемогъщият, който ни наблюдава от по-високите духовни нива.

Орелът е дневна птица, чийто живот се асоциира със светлината и с елементите Огън и Вода. Характерни за орела са неговият безстрашен полет, бързината и близостта му с гръмотевиците и светкавиците – атрибути на боговете създатели. Той е символ и на наследеното благородство, силата и войната. Така както лъвът е царят на земята, така и орелът е царят на небето. Той лети от един свят към друг, възражда и ръководи душите.

От праисторически времена орелът е събирателен символ на силата и мощта. Унаследен от християните по времето на кръстоносните походи, неговият лик е изобразяван върху ръкавите на палтата на европейски крале и императори. Обликът на двуглавия орел засилвал символизма и означавал удвояване на силите му.

В Библията орелът се свързва със Св. Йоан Богослов заради директния начин, по който той възприемал вдъхновяващата светлина на интелекта. В древна Индия това е Гаруда, голяма митична слънчева птица, посочена в Рамаяна като жребец на Вишну – вторият от Индийската Троица – Брахмa, Вишну и Шива. В Рим орелът е намерил убежище върху скиптъра на Юпитер, откъдето дава гласност на волята си пред човешките същества. Върху монетите е изобразен като емблематичен символ на легионите и силата на Империята.

В Персия (Иран) орелът, летящ над бойното поле, е бил предзнаменование за победа на персийците над мидяните.

В Мексико орелът е считан за древен бог на флората, символизиращ небето и светлината, небесния дух. Той е асоцииран с ягуара – символ на телуричните сили и на тъмнината на материята. Богът-птица предавал своята сила на войните орли – елитът на войните сред ацтеките. Императорът на ацтеките бил облечен в орлови пера, които покривали и красяли церемониалния му трон.