Яйцето само по себе си е универсален символ, тъй като то носи зародиша, от който ще произлезе цялото на една манифестация. Идеята, че вселената е произлязла от едно яйце, се споделя от почти всички древни цивилизации и култури. Първият човек също е произлязъл от яйцето, също като Праджапати.

Космическото Яйце, родено от първичните Води, се разделя на две половини, за да даде живот на Небето и Земята – така както се е родила хиндуистката Брахманда (Вселена) или двамата Диоскури. Яйцето отбелязва и поляризацията на Хермафродитите. То е първична реалност, съдържаща семената, от които ще произлязат различни същества. Според древните египтяни различните създания се появили при акта на Демиурга от монахинята – персонификация на първичния Океан. Някакъв бог излязъл от яйцето, за да вътвори ред в хаоса и така създал различните същества. Бог Хнум, роден от океана и първичното яйце, на свой ред също сътворил яйца и семена на живота.

В Древен Египет има различни вярвания (космогонии), според едно от които, идващо от града Хермополис, първичното яйце било Qerehet, пазител на жизнените сили на човешката раса. Според индийските Упанишади първичното яйце произлязло от Небитието и дало живот на Елементите: двете половини на черупката – едната от злато, другата от сребро, образували съответно Небето и Земята. Външната мембрана дала живот на планините, а от вътрешната се образували облаците; от вените започнали да извират реките, а океанът се образувал от течното вещество на яйцето.

Според тибетската традиция от яйцето произхожда дългото родословие на нашите предшественици. В Китай се вярва, че преди Небето и Земята да се разделят, Хаосът е наподобявал кокоше яйце. След 18 хил. години – число, отразяващо дълъг период неопределена продължителност – яйцето се счупило и от черупката му се образувала Земята (Ин), а от вътрешността му – Небето (Ян). Един от основните орнаменти на големия храм на инките Кориканча в Куско е овална златна чиния, заобиколена от образите на Слънцето и Луната, символизиращи Виракоча – върховното божество.

Яйцето представлява съзидателната сила на светлината. То потвърждава обещанието за възкресението като вид завръщане.

В гробове в Беотия са открити фигури на Дионис, държащ яйце в ръката си.

Орфическата традиция забранява яденето на яйца.

Яйцата са били предлагани на мъртвите като храна и символ на прераждането.

Яйцето също така се асоциира със символите на спокойствието, каквито са дома, гнездото, черупката или утробата на майката. То е свързано и с идеята за семето на духовния живот, идваща от алхимическата традиция за яйцето на философа, което представлявало херметически затворена колба, съдържаща материя, която съответствала на земната.