Според Херодот и Плутарх фениксът е прелетна птица от Етиопия, надарена с изключително дълголетие и със силата веднъж изпепелена в огъня, да се възражда от собствената си пепел. Символизмът е ясен – олицетворява възкресение, безсмъртие и циклична поява.

В Египет птицата символизира въртенето на Слънцето и неин дом е град Хелиополис. Фениксът е познат също с името Бену и се свързва с двайсет и четири часовия цикъл на Слънцето и с годишния цикъл и прииждането на река Нил.

Според арабските вярвания фениксът може да каца единствено в магичната планина Каф, която е смятана за център на света.

Даоистите наричат феникса Птица от цинобър заради яркочервения й цвят, еднакъв с този на едноименния минерал и дължащ се на съдържащия се в него живачен сулфид. Емблематично фениксът се свързва с юга, лятото, огъня и червеното. Символизира също Слънцето, живота и безсмъртието, тъй като го яздят Безсмъртните божества.

За китайците фениксът е хермафродит – едновременно мъжки и женски – но в съчетание с дракона, символизиращ императора – фениксът се възприема като женски и символно се отнася към императрицата. Като двойка драконът и фениксът олицетворяват единство и семейно щастие; те отвеждат съпрузите в рая на Безсмъртните божества.

Така, както Бог може да бъде познат единствено чрез своите имена и качества, идеята за феникса може да бъде осъзната само посредством нейното название – затова фениксът означава онова, което убягва на нашата интелигентност и мисли.

Той е съзидателният и разрушителен огън, началото и краят на света и представлява своеобразно съответствие на Шива и Орфей. Символизира възкръсването на покойника след претеглянето на душата му, ако всичко, изречено в “отрицателната изповед”, бъде прието за истина.

За гърците фениксът е водач към отвъдното и затова изображението му може да се види на носа на много свещени лодки.