Всички молим живота за различни неща. Всеки по свой собствен начин иска да получи нещо специално. Но в своето наивно невежество смятаме, че само защото съществуваме, имаме право да получаваме и животът ни дължи този дар. Ако предположим, че животът ни направи подарък, ще се изправим пред следните обстоятелства:

  • Един подарък не ни струва нищо. Поради тази причина това, което правим, е да искаме още и още.
  • Нещата, които не струват нищо, не се ценят, т.е. те имат цена, но ние не я знаем и не ни и интересува.
  • Подарените неща увеличават грешното разбиране за притежанията, за онова, което е “наше”.
  • Също така увеличават суетата, защото човек се убеждава, че заслужава това и дори още много.
  • Подарените неща не изискват никакво усилие освен, в най-добрия случай, това да благодарим на онзи, който ни ги дава.
  • Подарените неща намаляват чувството за щедрост. Този, който свиква да получава, започва все по-малко да дава.
  • Животът е едно течение, което струи, движи се и ние не можем да бъдем извън Живота. Така че на нас ни е присъщо да се носим по него, да се движим, да действаме, да работим.
  • Действието е един огромен източник на енергия, благодарение на който можем повече да се наслаждаваме на живота, вместо да страдаме. Тази енергия ни прави креативни, помага ни да разрешим най-трудните ситуации, помага ни да предвидим нещата, без да има нужда да сме гадатели. Действието съдържа в себе си магията на движението.

Работата не свършва само дотам “да си изкараме прехраната”. Човекът е резултат на своите действия, на своята постоянна работа. Този, който работи, развива и увеличава своите способности, които в повечето случаи са скрити и приспани. Именно работата ни помага да активизираме своите латентни способности, да открием тайните си призвания и да достигнем до неочаквани постижения. Тя укрепва нашата воля и нашата интелигентност, учи ни да обичаме.

Обобщавайки, работата не трябва да се възприема единствено като проклятие. Тя се превръща в наша възможност за изкупление. Посредством нея се свързваме с най-доброто в самите нас и с виталността, която обгражда цялата Вселена.

Делиа Стайнберг Гузман
Международен Президент на “Новият Акропол”