Интервю с Антонин Винклер по БНР, програма “Хоризонт”, студио “Нашият ден”,
публикувано на 26.11.2015 в 11:50; автор: Нина Цанева
http://bnr.bg/hristobotev/post/100630779

Водещ БНР: Дойде време да представя и нашия гост – Антонин Винклер, директор на българския клон на философско-доброволческата организация “Новият Акропол”. Нека разкажем на нашите слушатели какво представлява “Новият Акропол”. И защо в тези дни, когато изпращаме старата година, когато започваме да правим равносметки и да предвкусваме онова, което бихме искали да ни се случи през Новата година; сега, когато има хиляди бежанци и криза в Европа, има свалени самолети и бедстващи хора, е много важно да престанем да мразим и да се страхуваме, а да започнем да мислим и да действаме.
Г-н Антонин Винклер: Добър ден на всички слушатели! “Новият Акропол” е организация, която съществува от почти 60 години и има центрове в около 55 – 60 държави по света, което означава, че навсякъде живеят хора с вътрешен стремеж към познание на себе си и на света, в който живеем. В нашата школа разбираме философията в класическия й смисъл – това е една прекрасна наука, която не се свежда само до умението да мислим, но ни учи и как да живеем – със себе си, с останалите и с природата. Затова вярвам, че в контекста на споменатите от вас проблеми, няма друг толкова богат извор на вдъхновения и напътствия, колкото е философията.

Водещ БНР: “Новият Акропол” е философска школа, доброволчески корпус, благотворителна организация – кое от всичко това е всъщност?
Г-н Антонин Винклер: Тези три определения не се изключват взаимно. За нас е важно – както вие тук, в България, казвате – да не сме “дървени философи”, а да сме живи философи. За тази цел заниманията ни в школата започват с теория – учим, изследваме, имаме прекрасна учебна програма, която е планирана и продължава за цял живот (за всеки, който желае). И от друга страна даваме възможност да се приложи на практика това, което сме научили. Иначе за какво ни е да учим нещо на теория, ако не го прилагаме след това. Например доброволчеството е именно такава практическа работа, която е и в полза на обществото, тъй като е важно човек не само да получава, но и да дава.

Водещ БНР: Днес в САЩ се празнува Денят на благодарността (бел.ред. 26 ноември 2015) и в тази връзка – трябва ли човек да е благодарен, за да бъде щастлив?
Г-н Антонин Винклер: Да, напълно съм убеден в това. Доброволчеството също е израз на благодарност. Чрез него не само на думи, а с дела показваме, че искаме и да дадем, да отвърнем, тъй като всички ние получаваме много и е хубаво да помагаме на онези, които нямат нашия късмет.

Водещ БНР: “Всички получаваме много”, казвате. Вие сте чех, аз съм българка. България и Чехия са членове на Европейския съюз, на най-богатата държавна организация в света. В предаването по-рано днес разсъждавахме по линията “богат – беден” – за това, че в България сме най-бедните; че се чувстваме бедни; че срещаме бедни хора по улиците и в градския транспорт; че въздухът не е хубав, защото мирише на бедност… Бедни ли са българите?
Г-н Антонин Винклер: Бедността е относително понятие, зависи с кого се сравняваме. Ако се сравняваме със Запада, наистина има много бедни хора тук, в България, и е тъжно, когато човек е принуден да живее така. От друга страна, има места по света, където биха казали, че България е много богата държава.

Водещ БНР: Да, безспорно е въпрос на гледна точка. Но ако погледнем по линията на това движение – емигранти към Европа – виждаме как по линията на богатството и бедността плъзват страхът и омразата, защото, когато не познаваш другия, когато се страхуваш, че той може да вземе нещо, което ти вече имаш и си завоювал. А при наличие на страх, се появява и омраза. И тази спирала ни кара да сме нещастни и сами да привличаме бъдещи неблагополучия. Как можем да се освободим от страха и омразата, кое може да ни възпита да започнем да мислим и да действаме, смачквайки ги по този начин?
Г-н Антонин Винклер: Вярвам, че има взаимозависимост в тези неща. Страхът е нещо инстинктивно, което всяко човешко същество притежава. Частично е полезен, защото в определени ситуации може да ни предпази. Но в много други не е полезен и дори е опасен. Защото – както знаем и виждаме, че се случва – погледнато в общ план, човек, който се страхува, е много лесен за манипулация. А страхът от своя страна поражда омраза спрямо това, от което се страхуваме. И от омразата до агресията има само една стъпка. Каква е причината за този страх по начало и защо се страхуваме толкова много – убеден съм, че това е поради липса на познание. Когато човек не знае кой е, защо е тук, какъв е смисълът на неговия живот, откъде и накъде върви, какви са неговите стойности – тогава се ражда страхът. И всички, които вършат насилие, всъщност са едни изплашени хора, които постъпват така от страх, макар и неосъзнат. И съответно събуждат същия този страх в хората, които нараняват.

Водещ БНР: Това и накара французите, в момента, в който искаха да демонстрират, че не се страхуват –поднасяха цветя и палеха свещички – да избягат панически при сигнала за поредна бомба. И това е нормално, човешко.
Г-н Антонин Винклер: Естествено, това е съвсем нормална реакция, когато някой иска да ни отнеме нещо.

Водещ БНР: Как можем да се справим с изпълзяващите в атмосферата недоверие, несигурност, омраза, страх, като връх в природата, като едни интелигентни, мислещи същества? Днес сме свидетели на свалени самолети, усеща се напрежение, говори се за опасност от Трета световна война. Можем ли всички с начина, по който осмисляме случващото се, по който го оценяваме и прекарваме през мозъците си, да си помогнем, за да не се случат най-мрачните сценарии, които вече се коментират?
Г-н Антонин Винклер: Казахте “интелигентни същества”, но такива ли сме наистина? Интелигентните същества се характеризират с това, че са способни обективно и спокойно да анализират ситуацията и да взимат правилни решения. А човек, обзет от много силна емоция, без значение каква – омраза или страх – не може да мисли нито обективно, нито интелигентно, тъй като тези емоции стесняват нашия поглед върху нещата. Например в момента е обичайно да се разпространяват болести като грип и ангина, и как реагираме в тази ситуация – ако сме се разболели, инстинктивно търсим лекарство в аптеката, което да потисне симптомите, дотолкова, че да не ни боли повече. И спираме дотук, не искаме да търсим причините защо се разболяваме и дали не се дължи на това, че живеем неправилно. И в колективен мащаб се случва нещо подобно – появяват се болезнени симптоми и ние търсим хапче, което да изпием и то да премахне терористите, а ние да продължим да си живеем спокойно, затворени в нашата кутийка. Опасявам се, че така болестта няма да отмине.

Водещ БНР: Как тогава да премахнем причината?
Г-н Антонин Винклер: Първо трябва да разберем ситуацията, в която се намираме и да се запитаме разполагаме ли наистина с обективна информация. Често с приятели и колеги коментираме, че реално не знаем истината за нещата, които се случват. Например какви са причините бежанците и емигрантите да идват тук, а има много спекулации по въпроса. Четох интересна статия по темата – един бежанец трябва да плати минимум 5000 долара, за да стигне до Европа и още поне 1500 евро, за да стигне до Германия например. И ако направим приблизителна сметка за половин милион бежанци, които се намират някъде в Европа, това прави около 2,5 млрд. долара. А тези хора вероятно са два пъти повече и тогава за последните 2 години сметката ще възлезе на 5 млрд. долара. И когато ни плашат с някакви религиозни причини и че някой иска да ни “открадне” културата, от тази информация излиза, че всъщност това е бизнес. Имаше и друг интересен момент в статията – беше изненадващо за мен да науча, че в Италия от години този поток от хора се организира от тамошните мафии, т.е. жители на самата държава организират този бизнес, защото носи по-голяма печалба и от наркотиците. Затова и е важно да си зададем въпроса – разполагаме ли всъщност с пълната информация за проблема?

Водещ БНР: Тоест има финансов интерес това да продължава?
Г-н Антонин Винклер: Именно. Търсим причините на проблема някъде другаде, но не са ли и в нас? Не се ли коренят причините, които предизвикват това, в собствените ни държави?

Водещ БНР: Четейки вашите философски есета, попаднах на следната мисъл: “Магическият ключ към успеха се нарича умението да се променяме.” Как трябва да се промени Старият континент в тази ситуация, за да останат нещата същите или поне приблизително същите? Имам предвид сигурността, благополучието, благоденствието.
Г-н Антонин Винклер: Надявам се, че няма да останат същите, защото по начало не са наред, промяната е неизбежна и трябва да бъде много дълбока.

Водещ БНР: Тоест има проблем, който не сме дефинирали и осъзнали и сега е времето да го решим, макар да мислим, че нямаме проблеми в Европа?
Г-н Антонин Винклер: Да, точно така. Досега си мислехме, че най-големите ни проблеми се свеждат до това, че в единия магазин цените са по-високи от другия и че кремът против бръчки не е толкова качествен, колкото се описва. Това са нашите “проблеми”. И ето че някой ни събуди и за другите проблеми, което означава, че е нужна промяна. Тя може да започне от държавно ниво – с промяна в законите и конституциите. В момента си говорим за тероризма, но ще направя малко отклонение – не е ли тероризъм, когато някой ме нападне и иска да ме ограби, докато се разхождам в малките часове на нощта? Това също е вид тероризъм. Проблемът е, че ако в тази ситуация се защитя и нараня или дори убия своя нападател, ще вляза в затвора, защото неговите права – на крадеца и изнасилвача – са по-защитавани от тези на жертвите.

Водещ БНР: Имате предвид в България?
Г-н Антонин Винклер: Не, имам предвид в почти цял свят. И това ще продължава да бъде проблем, докато този подход не се промени и политиците не реагират. В нашите т.нар. демократични общества политиците управляват така, че да угаждат на хората, за да бъдат отново преизбрани. Това, от което се нуждаем, са смели политици, които ще взимат правилни решения, били те и непопулярни. Това е първата промяна, която трябва да се случи, но не е най-важната. Най-важната промяна трябва да се случи в нас – в нашето мислене, в нашия поглед за света. Както казахме по-рано – живеем, затворени в кутийката на своята малка Вселена. Когато за последно ви бях на гости в студиото, използвах един цитат от древногръцкия философ Хераклит, който казва, че за будните хора има един общ свят и за спящите има много отделни светове. И това сме ние – потопени в своите микровселени, решаваме своите микропроблеми и мислим, че не ни засяга това, което се случва по света, защото за него си има фирми и правителства, които да се справят. И така си живеем, погълнати от своята работа и ежедневни занимания.

Водещ БНР: Усъмнихте се в интелигентността на човешката раса, но всъщност бъдещето ще покаже – ако успее да оцелее, очевидно е интелигентна, ако не успее – явно не е. За да бъдем интелигентни същества, какво трябва да предприемем тук и сега, всеки един за себе си, в общността си, включително в Европейския съюз като нещо общо наше, за начало?
Г-н Антонин Винклер: Не се съмнявам в човешката интелигентност, а в това, че рядко я употребяваме. Като цяло съм оптимист и вярвам, че тази способност ще вземе връх – да виждаме нещата такива, каквито са. Убеден съм, че това, което трябва да направим, е да се въздържаме от залитане в необективни, агресивни, омразни емоции, да не позволяваме да ни държат в страх и да ни манипулират, да търсим истината за това, което се случва. И да се обърнем към себе си, да потърсим кое е ценно в живота и да се осмелим да го защитаваме, изразяваме, изискваме, защото то е наше право.

Водещ БНР: И накрая една препоръка към нашите слушатели – кой подход и отношение към нещата ще им помогне да останат на терена на мисълта и действието, а не да попаднат в бездната на омразата и страха?
Г-н Антонин Винклер: Трудно е да се посочи едно единствено – ако вярваме в себе си и в това, което сме, ще имаме здрава опорна точка. Бих препоръчал това, което на мен ми помага в живота и което в “Новият Акропол” наричаме с една дума – философия. Да търсим, мислим и живеем на практика това, което мислим, защото ако само говорим на теория, нещата не се променят.

Водещ БНР: И да можем да бъдем благодарни за всичко хубаво, което ни се случва. Това е краят на нашия разговор. Благодаря ви, че бяхте гост в “Нашият ден”!