Бежанец е този, който бяга от нещо… от война, от бедност, от насилие или от други опасности и бедствия. Понякога гледаме тези, които идват в нашите страни с молба за закрила и се чудим кои са тези хора, изпитваме смесени чувства на съжаление и страх и за жалост може би въобще не осъзнаваме, че наблюдаваме феномен, който познаваме повече от добре.

Не бягаме ли всички от нещо? Някои от своите проблеми, очаквайки, че те сами ще се разрешат? Някои пък от трудните решения, очаквайки, че може би ще се смекчат с времето? От неудобните действителности, скривайки се във виртуалните светове на не-мисленето, интернета, спорта, сериалите, хобитата и модата? От себе си, смятайки, че ако излезем навън и се занимаваме с нещо външно, вътрешните конфликти, страхове, тревоги и слабости ще изчезнат? От истината, било то от тази за себе си, прибягвайки към самомнителната лъжа за своето величие или това на другите, за да няма нужда да променяме закостенялите отношения и безперспективните връзки? От активността, скривайки се зад своята псевдо-скромност, измислените слабости и наивните очакваня, че има други хора, които ще се погрижат за обществените проблеми? От трудната комуникация с хора, за която знаем, че е неизбежна за разрешаването на проблеми, но ние предпочитаме илюзорното удобство на отлагането? …и т.н. и т.н.

Физическото бягство от бедствията е атавистично, лесно разбираемо и в цивилизованите общества посрещано с човечност. Въпреки това никой от нас не би искал да се озове в такава ситуация.

Обаче какво да кажем за другото бягство? Вътрешното? Също е инстинктивно, защото това е пътят на най-малкото съпротивление. Също е разбираемо с оглед на нашата човешка крехкост и няма защо да не я възприемаме с човечност, когато я виждаме, особено при другите. Обаче, защо не ни пречи, че живеем в това постоянно бягство от себе си, от действителността, от истината? Физическите бежанци правят всичко възможно, често и “невъзможното” или немислимото, за да се спасят физически. Защо не правим същото в нашето вътрешно, психическо бягство?

Да търсиш истината, да познаеш себе си и нещата такива, каквито са, да си активен и отговорен в света, да решаваш своите изпитания и проблеми, да си решителен и да взимаш смели решения и да понасяш храбро техните последствия… как да наречем това? Това е Практическа Философия, единствената автентична философия, която променя индивидите и света.

Не е ли по-разумно да разрешим проблемите, отколкото те да набъбват с времето?
Не е ли по-интелигентно да виждаме нещата и хората такива каквито са, за да можем да решим какво и с кого да правим с оглед колко бързо минава времето в нашия живот?
Не е ли изгодно да приемем истината за себе си без значение, че ще включва и големи слабости или пороци, но с това вече ще знаем най-слабите си места, няма да им позволим да ни провалят и ще работим над тяхното усъвършенстване?
Не е ли знак на зрялост да преодолеем страха, да комуникираме с хората и да излезем от психическия затвор на неизречените тревоги и неправди?
Не е ли знак на отговорност да се включим в подобрението на света и вместо да очакваме от другите това, което не правим сами, да ги увлечем с добър пример?

Запитани дали сме разумни, интелигентни, зрели или отговорни хора, вероятно всички бихме отговорили положително… тогава какво ни пречи да действаме така?

Стига сме бягали от себе си и от истината, хайде да търсим истината, за да я погледнем в очите, хайде да приемем действителността, колкото и да не ни харесва, и да започнем да я подобряваме!

Ако всеки от нас спре да бяга от себе си, по-лесно ще се обединим, за да прекратим причините за бягствата в света, който също страда и толкова много се нуждае от ефективни решения. Да спрем бягството, това е много ефективно решение!

Антонин Винклер
Директор на Новия Акропол България

e-bulletin-button-1-BIG-250px