Спомних си притчата на Платон за Окото на Душата, което – с оглед на това накъде е насочено – вижда различни панорами и ги свързва с тъмните, сиви или направо блестящи гледки. И си представих, че всички имаме вътре в себе си нещо като огледало, което може да се върти. И то отразява това, към което е обърнато. Ако го оставим отпуснато, обърнато към земята на Света, ще отразява само сенки, опасности, ненавист.

Ако успеем с малко усилие да го вдигнем, макар и хоризонтално, неговото поле на гледката значително ще се разшири и – без да изключва тъмнината, ще включва същевременно блестящи хоризонти и множество интересни същества и вещи, достойни да се взимат предвид, и Душата ще разшири своите възможности за наблюдение и следователно – за разсъждаване, вземане на решения и за действие. И ако със здрава воля вдигнем огледалото още по-високо, ще видим неблагоприятните неща на света неясно и Небето, пълно със Светлина, ще донесе красота и радост в нашето Сърце. По природа имаме склонност към успех и радост, а нашата мъдрост се развива, разкривайки ни истински чудеса и скрити двигатели на видимите вещи. Ще открием във всяко творение ръцете на Бог и Неговия Ум, който отлично управлява всички идеи и всички форми.

И така, здравословно забавлявайки се с гледането на такива чудеса и с преживяването им, постепенно ще забравим нашите егоистични притеснения, нашето невежество, което слага на гърба на другите теглото на отговорностите…

Поддържайки в нашата Душа това отражение на Небето, всичко ще ни се отдава по-лесно и вървенето ще стане по-приятно, повече плодородно и радостно. В действителност си струва да положим усилие, понеже от семето на волята ще се появят гората на щастието, блаженството и емоционалното сходство със себе си и възможността ясно да се виждат характеристиките на Пътя и на Пътниците, които не можем да разпознаем с насочено към земята огледало.

Трептенето намалява и страхът си отива, заместен от здравословно неспокойствие, което възобновява и носи енергия.

Вайкането ще се превърне в смях и естествено всички ще ни приемат по-добре… просто затова, че сме помръднали нагоре нашето Вътрешно Огледало.

Хорхе Анхел Ливрага
Основател на Международна Организация “Новият Акропол”

e-bulletin-button-1-BIG-250px