ДЕМОКРАЦИЯТА ОТ ГЪРЦИЯ ДО НАШИ ДНИ

ДЕМОКРАЦИЯТА ОТ ГЪРЦИЯ ДО НАШИ ДНИ [1]

Темата, обект на днешната ни беседа, е какво е демокрация - ще поговорим малко за демокрацията от миналото до наши дни. Искам да ви предупредя преди всичко, че не съм политик, аз съм философ. Интересувам се от история, интересувам се от наука, изкуство, основно от всичко, което се отнася до култура, до духа и до единството на хората.

Разглеждам всяка тема като повод да установим контакт помежду си, защото днес, в този момент на многочислено население в човешката история, в този момент, когато всички се струпваме в големите мегаполиси, ние сме най-сами, чувстваме най-силно нашата самота пред Бога, пред природата, пред самите нас, в семейството сме най- раздалечени; най-малко разбираме църквата, правителствата, нашите предшественици и младежта, призвана да продължи нашите дела.

Всъщност ние представляваме огромен брой самотници, поели всеки в собствена посока на търсене и на любов и опитващи се да проумеем определени елементи, които да ни помогнат да вникнем в природата, да вникнем в живота. Всички носим в сърцата си потребност да разтълкуваме заобикалящата ни природа и да разберем самите себе си като ключ към тази природа. Иска ни се понякога – и казвам иска ни се, защото смятам, че вие също сте хуманисти, търсачи, любознателни – иска ни се да разберем ясно смисъла на някои думи и на някои термини.

Днес всички говорят за демокрация и е модерно да си демократичен. За подозрително кратко време всички станаха демократични, всички вестници са сега демократични и като се започне от най-аристократичните господа и се стигне до най-неаристократичните, всички са демократи. Говорят ни за някаква демократична монархия, което от етимологична гледна точка е непонятно. Как може да е монархия („еднолично управление„) и едновременно да е демокрация („управление на народа“)? Говорят ни дори за „демократична комисия на борещи се затворници“. Всички са демократични. За да направиш нещо, трябва да си демократичен. Демокрацията е сякаш парола, която ни измива от всеки грях; вършим нещо лошо, независимо какво, заявяваме, че го правим в името на демокрацията и то се приема.

Това ме кара да си спомня, че вие, испанци по рождение, вероятно знаете по-добре от мен какво се е случило в началото на миналия век, когато са били учредени Кортесите в Кадис [2] и всички са аплодирали Конституцията; те обаче били дълбоко разочаровани, когато не видели до краля да седи Конституцията, защото смятали, че тя щяла да е новата им кралица, мислели, че е жена, че е нещо подобно на онази прочута Кристина, която се обличала в синьо  и заради нея хората измислили определението „синьо Кристина“…; Конституцията добила популярност сред всички.

Но нека не се учудваме толкова – по някакъв начин ситуацията днес прилича на тази от миналия век. Говори се за автономии, създават се автономии, говори се за закони, за вицекрале… Очаквам не след дълго от пристанището в Палос  [3] да отплуват три каравели и отново да издигнат латинските платна, за да открият Новия свят. Естествено, Новия свят, където един много демократичен господин на име Картър поздрави Испания за това, че е демократична монархия. Бихме могли да предложим на господин Картър след като демократичната монархия е толкова добра, той да установи една коронована демокрация; в демократичната монархия и в коронованата демокрация има също толкова логика, колкото в произведението на две по три и на три по две. Но понеже се шири заблудата, че е достатъчно да произнесем думата „демократичен“, за да бъде всичко наред без дискусии, продължаваме отново и отново да следваме този коловоз.

И още – какво искаме да кажем, когато говорим за демократичен? Защото някои казват: човек или е демократ, или е комунист, а други – човек или е демократ, или – фашист; трети пък – или си демократичен, или – престъпник. Нека си преговорим всички заедно какво е демокрация, какво можем да разбираме под демокрация и как бихме определили политиката.

НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО

Мисля си, приятели, че ако проследите моите кратки разсъждения ще видите че всъщност човек нищо не създава, нищо не измисля, а преобразува факти, съществуващи в природата. Бихте могли да ми кажете, че по времето на Рамзес хората не са използвали очила, каквито в момента нося; не са разполагали с увеличителни стъкла. Да, вероятно е така, но египтяните произвеждали ли са стъкло или не са? Да, разбира се, само че не са го били нагодили към очите си, за да виждат надалеч; преработвали са го във формата на малки флакончета, в които са съхранявали парфюми. Потребностите, масовото увлечение са били съвсем различни. За нас днес да виждаме материалния свят, да виждаме обективния свят и то добре, е основно изискване. За манталитета на един египтянин не е било много важно дали е виждал в мъглата на разстояние от десет или двайсет метра пред себе си, стига да е можел да съхранява парфюмите, които му напомняли за мистичните му предци.

Най-общо казано човекът винаги модифицира природата, човекът не създава нещата. Човекът – и съжалявам, че малко се противопоставям на структуралистките учения и на диалектическия материализъм – не е измислил икономиката, а чисто и просто е приложил икономиката към себе си и към своите себеподобни. Това растение тук със своята зеленина представлява една икономика. Вие знаете прекрасно, че то, посредством процеса на фотосинтеза и други свои химически процеси осъществява обмен на газове, който е полезен за висшите бозайници, сред които се числим и ние. Газовете, които ние издишваме като ненужни за нас, са потребни за растението; знаем също, че торовете – органични или химически – също могат да са му от полза, за да расте. Това растение и ние принадлежим към една и съща Вселена, ние сме братя, съжителстваме; то живее, защото живея аз, аз живея, защото живее то; извършваме обмен помежду си – това, което му е излишно, го дава на нас, непотребното за мен отива при него. Господа, нима това не може да се нарече икономика?

ПОЛИТИКА И ВСЕЛЕНА

А що се отнася до политиката – тази дума произлиза от гръцката politeia, чието значение е “управление на полиса“, „управление на концентрации от хора“ –, тя е природен феномен. Политиката не е човешко изобретение. Управлението и съгласието между различни хора за създаване на органичен съюз е установено от Бог, от Създателя - или както изберете да го наричате - на Вселената.

Небесните тела се въртят в привидно празно пространство; атомите се движат в място, което сме неспособни да видим, защото е микроскопично, а амебите движат опашчиците си в застояли води със същото чувство за политическа организираност с каквото ние мислим и действаме. Вълците, движещи се в глутници, които се разгръщат и обграждат жертвата, за да се нахранят, също имат цел, обща цел, политическа цел; имат водач на глутницата, управляващи и управлявани.

А виждали ли сте как летят патиците и лебедите – в ято, очертаващо буквата V, нали? Нима не е най-силният този, който маха с криле най-отпред и проправя път във въздуха, за да могат другите и най-слабите да летят на същата височина? Не сте ли забелязвали как последните летят малко по-ниско от първите, подобно на криле на огромен самолет, за да могат да се подкрепят взаимно във въздушните течения, които обикновено са низходящи? Всички тези животни също осъществяват политика, организират различни индивиди с общата цел да надмогнат всякакви обстоятелства, с обща цел, породена от обща воля, общо стремление и обща съдба.

Следователно политиката се ражда с човека. Не можем да кажем, че политиката се ражда в Гърция. Ние познаваме западната цивилизация и до такава степен сме свързани с нея – особено с гръко-латинския свят, че често сочим Гърция като източник на много неща - така в някоя книга се е появило твърдението, че философията се е родила в Гърция. В Гърция се е родила не философията, а думата philosophia – „любов към познанието“ или „любов към истината“. По същия начин  politeia или политиката не е родена в Гърция. Политиката се е прилагала в най-древните империи, а може би и в цивилизациите, които вероятно са съществували преди нашата.

Изкуството на политиката е едно от най-старите; аз схващам политиката като наука, която може да се превърне в изкуство; наука, подобно на астрономията, на химията или на медицината  - не считам медицината за някакво вродено или инстинктивно познание, съвсем не. Политиката е нещо, което ние трябва да трансформираме  по същия начин както споменахме, че растенията трансформират; трябва да я преработим така че да може да бъде асимилирана на нивото на всеки един от нас.

Живопис, скулптура, медицина – отлично знаете, че съществуват училища, където се преподават тези дисциплини. В крайна сметка обаче някои хора са по-надарени от други, защото колко ли ученици са се учили да боравят с четката заедно с Веласкес; колко ли са били съучениците на Вагнер или на Бетовен? Но Веласкес е един, Вагнер е един и Бетовен е един. Това че сме седели на един чин или сме учили в едно и също училище с някого не означава, че всички сме равни.

Притежаваме не толкова равенство, колкото същностна идентичност, ако вярваме в Бог или в някаква причина, породила общата ни поява. Но е очевидно, че всички сме различни; всички милиони хора по света имат различни лица, всички са различни. Неизчерпаемата природа продължава да създава и обогатява тези различия и същото това растение тук, което ми помага, все едно изнасяме тази беседа двамата заедно с него, има листа и всички изглеждат еднакви; те, обаче са различни и всяка една от малките им, привидно напълно идентични жилки, са различни.

В тази различност се крие голям потенциал и тя трябва да бъде подредена, съчетана, взаимосвързана, за да вървят нещата. Днес ни карат да се плашим от разликите. Но защо един зъбчат механизъм е способен да функционира. Защото съществуват разлики между отделните му елементи. И не е нужно да  припомням на вас, пълнолетни хора, че ако човечеството е просъществувало, то е, защото има разлики в пола, защото ако всички бяхме мъже или всички – жени, човечеството нямаше да го има; включително тази биологична разлика, тази дуалност, тази поляризация е позволила нашия напредък.

Нещата, които не съдържат различия, които не са поляризирани, са статични и неспособни да прогресират. Затова пространството е закривено, затова Вселената функционира. Знаете отлично, че разликата между диаметъра и обиколката поражда безкрайно число – всъщност 3,1416 не е точното; точното число е 3,1415 плюс цяла безконечна поредица от десетични числа. Затова световете се въртят, затова всички неща се придвижват напред, понеже имат разлики вътре в себе си и разлики навън.

Всички древни народи са се опитвали да координират тези разлики и никога не са забравяли, че някои хора се раждат с едни характеристики, а други – с различни. И че тези разлики се дължат не само на образованието, нито са въпрос на координация, а на собствената им природа, на собствения модел да следват съдбата, която им е дадена. Така всички народи са имали школи за обучение и за политика и всички важни личности са преминавали през обучение и възпитание. Това се отнася за фараоните в Египет, за императорите в Китай, за владетелите на ацтеките в училища, наречени калмекак, и за инките в Перу. При всички народи е била оценена необходимостта от политическа и от обществена организация.

ВСИЧКО ТРЪГВА ОТ ГЪРЦИЯ

Стана дума, че за нас всичко тръгва от Гърция. По някакъв начин до такава степен се идентифицираме с Гърция и с нейния свят, че съотнасяме всичко към нея. Този, който най-ясно ни учи и показва – съдейки по съхранилото се  до нас – какво е политика и кои са основните политически форми не е кой да е, а божественият Платон; този мъж, учител на Аристотел, който пък на свой ред обучава  Александър Велики, а той пък ще разпространи западната култура не само в цяла Елада, но и в Индия и Тибет с такава огромна, колосална сила, че ще ни остави живо в продължение на векове изкуството гупта като спомен за обединението на будистките религиозна мисъл и чувство с гръко-елинистичните форми. Следователно с основание можем да се позовем на Платон, за да дефинираме какво е политика и колко политически форми има.

Нека кажем, че Платон е смятал, че хората се делят според четирите природни стихии. Знаете, че древните са имали определени вярвания за различните стихии – огън, въздух, вода и земя -, но не така, както ние  ги разбираме днес. Те виждали в земята материалното, във водата – психичното, във въздуха – менталното, което протича, движи се напред и назад из целия свят във вид на послания, идеологии; а в огъня те съзирали един вертикален дух, захранващ с пламъка си всичко и осигуряващ единството на четирите стихии. На това разбиране се основавали т. нар. „касти“ в Индия, които отначало били напълно естествени, но по-късно дегенерирали.

Платон смятал, че има четири типа хора; златни, сребърни, медни и железни. Говорел е и за един пети вид хора, но не ги е включил в класацията, защото ги оприличавал на хора „от кал“, които не са имали еволюционната възможност да установят контакт със собствената си природа и с околния свят, за да могат да са действително полезни в хода на еволюцията.

Тези четири типа хора образували на свой ред четири вида общества. Първо ще поясним накратко какво разбира Платон под общество. На първо място Платон тръгва от понятието „индивид“. Той вярва, че всеки от нас е потенциален индивид, че ще можем да се превърнем в индивиди. В какъв смисъл? Индивиди, в смисъл на неделими, тъй като вътре в нас има една част, която нищо не може да раздели. Да си представим, че тук, където съм застанал в момента, пада гръм и аз загивам овъглен и раздробен, но според Платон в мен има една част, която никакъв гръм не е способен да изгори, която никой човек не може да раздроби, никоя клетка не е способна да затвори, никое море не може да удави. Така че у всеки човек има нещо, което не се дели. Когато човек се свърже в себе си с неделимото, той става индивид, превръща се в нещо неразложимо, нещо, способно да продължи да съществува отвъд дверите на смъртта, нещо, което почива върху духовни, а не чисто материални стихии.   

Но Платон казва, че за да се изгради по някакъв начин сбор от подобни индивиди е нужно да се премине през определени етапи. Такъв основен етап е обществото, което бегло ви споменах преди малко. Според Платон общество означава група хора, свързани от общи интереси, но тези интереси са чисто материални. Той смята, че в примитивния си егоизъм човекът се мъчи да произвежда и изработва за себе си нещата, които са му необходими, и не се интересува от другите. Но живеейки в общество, създавайки общество, нещо подобно на корпорация, ако някой е добър обущар, той предлага продукцията си, тоест обувки, а друг човек, който шие добре, предлага дрехи. Така всеки предлага това, което произвежда и ако аз например съм добър обущар, бих имал хубави обувки, но не бих могъл да се обличам, или да имам очила, или часовник, защото бих знаел да правя единствено обувки. И да предположим, че сме в едно идеално общество – с часовникар, с шивач на костюми, с майстор на очила, аз бих разменял обувки за очила, или за часовници, или за костюми – това не са точните примери на Платон, аз ги адаптирам за днешния свят. Платон определя това като общество.

Такова общество се преобразува в държава, когато избере форма на управление и на правосъдие. Когато по някакъв начин осъзнае, че сред хората в това общество така, както някои изработват по-добри лодки или дрехи, има други, които по-добре раздават правосъдие „тях ще назовем съдии“, казва Платон. Ще има и такива, чиято воля и организираност е по-решителна – те ще са способни да бъдат крале. По този начин той ги дели. Но също така ги дели на онези четири типа, които ви посочих: хора златни, сребърни, медни и железни. Следователно би имало четири основни политически форми, отразяващи духа на четирите типа хора и те биха се редували в нещо като часовник на историята.

АРИСТОКРАЦИЯ

За Платон най-добрата форма на управление е философската аристокрация или философска монархия, ако предпочитаме да я наричаме така. Това ще рече, че Платон смятал, че философът, като човек, интересуващ се от всички неща, като човек, лишен в основата си от егоизъм, е можел да успее да управлява себе си – вероятно е научил това от Сократ – и учейки и управлявайки себе си, той можел да учи и управлява другите. За Платон способен е да управлява другите само човек, овладял себе си, победил собствената си природа, достигнал до вътрешната си същност, която е истински индивид, истински неделим. Тези хора избирали аристократичната форма на управление.

Аристокрация означава „управление на най-добрите“, но знам, че в настоящия момент тази дума няма това значение; днес аристократ се нарича човек, принадлежащ към определена фамилия, или човек, притежаващ достатъчно пари, за да се придава вид на такъв. Платон обаче, е имал предвид нещо съвсем различно – аристокрация на духа, надарена с голяма интелигентност, с добро сърце, добри способности, добри вкусове. Това е да си аристократ. Аристократът се ражда и се изгражда. Няма значение какви са родителите му, няма значение колко пари има в джоба - аристократът си личи по поведението, по наклонностите му, по сърдечната доброта, по неговата религиозност, по милостивото му отношение към по-слабите, по това, че не раболепничи пред силните. Платон предлага като най-добра форма на управление философско-аристократичната или философско-монархичната.

ТИМОКРАЦИЯ И ОЛИГАРХИЯ

Той казва също, че когато златните хора се корумпират, или когато порядките се корумпират и хората започнат да се опиват прекалено от почести и овации, от ласкателства и от всичко друго, което подхранва нашите емоции и лична надменност, се ражда онова, което той нарича тимокрация, тоест форма на управление, при която човек отдава голямо значение на хвалебствията, на външната форма, както и на определени олигархични форми, основани на парите или на свързани с тях отношения.

ДЕМОКРАЦИЯ

Платон говори също за трета, още по-низша форма на управление. Когато се изгубят ценностите, когато великите хора биват мачкани, когато благородните жени биват забравени, когато изчезнат традициите, когато надеждите сведат глава, когато думите изгубят значението си; когато прекъсне общуването с боговете за сметка на изобилно общуване с хора и с животни, тогава се ражда, както би казал нашият велик философ Ортега и Гасет, нещо като завист и желание, което се изразява с думата демокрация. Всички искат да управляват – demos cracia - управление на народа. Разбира се на гръцки demos няма значението, което има днес за нас. За гърците демосът все още е народ изтънчен, не е престъпен. В демоса вероятно не е имало динамитаджии, нито изпаднали типове, нямало е крадци, нито убийци. Хора най-почтени, най-добри, които е нямало за какво да се разкайват в живота си - това е бил демосът. И това е била примитивната демокрация, за която говори Платон – управление, съставено от всички.

Но чрез устата на Сократ той казва, че това е една много опасна форма на управление. Разказва, на шега, че пристигнал в някакъв демократичен град, където всички изразявали своите идеи и мнения; край него минало магаре и за да изкаже и то своето мнение,  го ритнало. Понеже всички се стремят да се изразят, този, който не може да го направи с книга, го прави с коктейл Молотов – това го виждаме днес. Виждате как хвърчат коктейли Молотов и как убиват хора, нали? Изразяват се по този начин. Хората, които не могат да си намерят работа взривяват фабрики, без да осъзнават, че без работа остават не само те, но и всички останали. От друга страна собственикът, който осигурява работа за работниците, в желанието си да печели повече, в своя егоизъм, ги изцежда, притиска, понеже няма морален закон, който да му попречи, няма никакъв закон, нито морален, нито религиозен и тогава хората се вдигат на бунт и сякаш никой не е виновен, но всъщност вината е обща на всички ни.

ТИРАНИЯ

Платон казва че има и друга форма на управление, по-лоша и от демокрацията – тирания. Тиранията е еднолично управление или управление на малка група хора, които не притежава морално ниво, нито каквато и да е друга по-висша характеристика от тази на своите подчинени. Различна е от това, което на гръцки се нарича диктатура - от dictatum, -  диктувам. Диктаторът - философът, кралят, този който диктува, е по-висше същество и той образова, той е по някакъв начин педагог на народа, възпитава го. Тиранинът, обаче вместо да се мъчи да образова народа, да го обича, го експлоатира, изцежда го като сюнгер, стреми се да измъкне всичко от него, за да се напълни с богатство, да се храни.

Това се били основните форми на управление в гръцкия свят. За нещастие в официалната днешна преса ни говорят, че демокрацията била направила Гърция и Атина велики. Говорят ни за великолепната атинянска демокрация. Но като че ли има нещо, което изглежда са забравили, или пък не са учили достатъчно история. Гърция и всичко онова, което обичаме у нея, възниква при монархическо управление. Когато започва да запада през V и IV век се възприемат демократични форми; губят се войни, губи се войната в Сиракуза, например; тогава бива прогонен несправедливо големия политик и военачалник Алкивиад; тогава Сократ е принуден да изпие бучиниша. Точно тогава – не преди, нито след това.

ВЕЛИКИТЕ НЕ-ДЕМОКРАТИ

А този, който е разпространил гръцката цивилизация по целия познат дотогава свят не е демократ - това е Александър, син на Филип, чийто гроб бе открит преди няколко дни и в него бяха намерени благовонните му кости, представени пред старите богове като кости на цар – цар Филип Македонски - бащата на онова дете Александър, което удивлявало великия Аристотел. Александър, който стигнал със своите фаланги, своите войски и обичаи на другия край на света; същият Александър, който в Персеполис обединил Изтока и Запада, събирайки като в брачен съюз хиляди и хиляди хора, защото мечтаел за всеобхватен и единен свят. Този мъж също не е бил демократ, не е бил избран с народно гласуване. Мислите ли, че народният глас е способен да избере един Александър? Смятате ли, че народният глас може да избере един Бетовен, Бах, Гоя? Не. Не е. Народният глас няма сила за това. Самият Гоя, знаете, на времето си е бил кралски художник, художник на благородници и малки групи и дори е свършил живота си извън Испания. След това, много по-късно хората се пробуждат и откриват, че творчеството му е ценно.

ДИКТАТУРА НА БОЛШИНСТВОТО?

Виждаме, че съществува голямо объркване в това, което се е разбирало и се разбира днес под демокрация. Демокрацията не е най-съвършената и най-завършена форма на политиката, не – тя е най-примитивната. Защото на какво се основава демокрацията? На болшинства и на малцинства. Да си представим, че днес тук провеждаме – да не дава Бог – демократичен избор за това кой би трябвало да управлява тази институция [4], която е просъществувала толкова години, защото не е демократична – или кой би трябвало да говори тук, или кой би трябвало да избродира този плат. Прекрасно, нека организираме избори. Но дали всички сме достатъчно информирани, за да дадем мнение по някои въпроси? Има неща около историята на тази институция, за които аз не съм осведомен; ако ме задължите да гласувам, ще ме принудите да направя нещо против съвестта си, аз не искам да гласувам, нямам знания, принуждавате ме за нещо, което не познавам, аз мога да дам само това, което имам.

Ако трябва да изберем градинар за това растение – отново го посочвам - , или ако решим да изберем електротехника, който да поправи този магнетофон тук, демократично ли ще го избираме? Когато летите със самолет, демократично ли избирате пилота? Не, в никакъв случай. Нужен е човек, който е учил авиация, за да управлява самолета. Ако не, може да се случи така, че да победи някоя много симпатична стюардеса, която ще седне в кабината, ще поеме управлението и ние ще се разлетим на всички страни във въздуха. Но, както знаем, тук става дума за живота ни, седим мирно и като ни кажат „Затегнете коланите“, ние ги затягаме, не пушим и стоим послушно, защото знаем, че самолетът ще ни закара благополучно; в един джъмбо-джет сме четири или петстотин души и само един, двама, трима или четирима души отпред управляват, те знаят, те са били обучени да пилотират самолети.

ПЪРВОБИТНИТЕ КОРЕНИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

В този смисъл твърдя, че демокрацията не е най-перфектната форма на управление, тя е племенна и първобитна форма на избор. Ако сме цивилизовани хора, хора, които мислят и разсъждават, хора, способни да се усмихват и да се молят – тези неща ги умеят човеците, но не и животните и когато се изгубят тези две способности: хумора и религията, човек оскотява – ако все още можем да се усмихваме и да се молим, ако все още сме човешки същества, можем да разберем, че е невъзможно да избираме, когато не знаем какво да изберем, и че е несправедливо болшинството да доминира над малцинството и да го потиска; защото това също е част от демокрацията. Несправедливо е болшинството да потиска малцинството или обратното – една група или една политическа партия – партийната демокрация е най-лошата от всички - , която може да е най-малобройната и най-маловажната, съпоставена с цял политически опозиционен спектър – да управлява този опозиционен спектър. Не вярваме в закона на числата. Не вярваме че един стокилограмов човек е по-интелигентен от друг, който тежи шейсет килограма. Не вярваме в това. Не вярваме, че някой, само защото е на петдесет години е по-ерудиран в изкуствата или по-интелигентен от някой на трийсет или четиресет години. И в това не вярваме. Не вярваме, че човек, имащ в банковата си сметка пет милиона песети трябва непременно да е по-добър и по-достоен за възхищение от някой скромен човек, който много внимателно трябва да управлява парите си, за да му стигнат до края на месеца. Не. Не вярваме на този закон на числата; затова демокрацията е първобитна форма на избор. Ако не вярваме, нека да си припомним пещерните хора. По онова време те е трябвало да решават къде да отидат на лов. Как тези хора, които са живели обградени от зверове и са били подобни, самите те, на зверове поради редица известни ви обстоятелства, как биха могли те да избират? Ами – с тояги. Тези, които са били по-многобройни, са надделявали с тоягите над малобройните и насила са ги завличали на лов, където са искали. Такава била формата на управление на по-многобройните над по-малобройните дотогава, докато някое малцинство не грабнело раздвоени в края тояги и не почнело да налага с тях наведнъж по двама от мнозинството вместо само по един; точно това правят и днес някои малцинства, които като не могат да получат гласове, действат с пистолети със седем патрона. Съвсем същото е.

МИТ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА

Демокрацията е най-опростенческата, най-инфантилната форма на управление. Тя не е най-изчистената форма, формата на бъдещето, дори не е формата на настоящето. Замислете се, че обикновено с демокрацията винаги възникват икономическите проблеми, насилието, паричната девалвация, борбите между хората, неразбирателството и най-често всичко, всичко завършва с насилие. Но ние сме изградили един мит, затиснати сме от товара на един мит. Така, както по време на Кръстоносните походи се ширела лудостта, че трябвало да се действа по съответния начин, защото Бог така повелявал, се сформирал детски кръстоносен поход, който така и не стигнал до светите земи – някои участници стигнали до Генуа, други до Марсилия, където ги натоварили на кораб към Африка и ги продали като роби на турците. Тогава също се разпространявала колективна заблуда – крачел някой си с тояга и с камбана и призовавал: „Към Йерусалим! Към Йерусалим!“ И всички вървели след него без дори да знаят какво е Йерусалим, нито къде се намира, нито за какво вървят зад онзи с тоягата. По същия начин днес ни се казва: „Демокрация, трябва да сме демократични, преди всичко демократични“, но ние не знаем какво точно е демокрацията, нито какво се разбира под демокрация.

Официалната преса, ежедневниците, вестниците, седмичните издания ни говорят за някакъв демократичен живот, за някаква демократична форма, за демократични сексуални отношения. Какво е всичко това? Какво е демократична група на борещи се затворници? Извинете философа, който не разбира, чистосърдечно си признавам, не е част от моята беседа, но никак не разбирам, непонятно ми е как екстрадирани политически затворници, например, бяха изпратени в Белгия с по две хиляди песети за пътни разходи, с паспорт и разрешително за работа, след като бяха престъпници (ръкопляскания) – и това е самата истина, защото бях в Белгия - и петнайсет дни по-късно възобновиха е предишните си дейности.

Това, което ние искаме, господа, не е демокрация, нито е тирания, нито е нещо друго. Това, което искаме всички - човешки същества, Божии творения по подобие на цялата Вселена, това, което искаме и изискваме от дълбините на нашата съвест, е мир, правосъдие, работа, възможност да се молим, ако искаме, и да не се молим, ако не искаме. Искаме възможност, когато някой посвещава целия си живот на доброто, на труд, на ентусиазъм, на учение, той да не е напълно равен с един терорист или с борещ се затворник; искаме възможност за зачитане на естествените разлики, породени от вложените от нас усилия. Не търсим да се прикриваме зад чужди достойнства. Не искаме от историята да ни заеме старите си щитове, та да ни скриват; искаме просто да ни оставят да носим нашите днешни щитове, да ни оставят да издигнем наши собствени идеали; да ни позволят да говорим свободно; да разполагаме с истинската свобода, защото не е свобода да си смъкнеш или вдигнеш панталоните, или да се къпеш гол във фонтана на мадридския площад „Сибелес“; свободата е нещо много по-свято, тя е нещо, вложено в човешкото сърце, а най-първата свобода е уважение към себеподобните и към нас самите.

Лъжа е, че само демократичните форми на управление обичат народа; припомнете си старите кралства Кастилия, Арагон и всички останали, вие, чеда на Испания, които ги познавате по-добре от мен; помислете си дали тези народи не са обичали кралете си; та тези крале не са се нуждаели от охрана, тези крале са живели прегърнати с народа си така, както философите сме прегърнати с нашите ученици без никаква специална охрана, защото ние ги наричаме синове, а те нас – бащи; защото съществува дълбока  земна връзка, защото има семейна връзка, подобна на свързаността между дървото и огъня, между майка и син, между съпруг и съпруга, между птиците и полята, между дъжда и плодородието, между душата и Бог. А това е природа, то няма нищо общо с демократичната форма.

ЗАВЪРШЕК

Бог, който ни слуша – защото Бог всичко слуша – знае, че в сърцето си не говорим с намерение да наложим някаква идея, говорим, защото би било много тъжно да се изразяваме със сълзи, затова го правим с думи. Защото плачем с думи за всички измамени, за всички младежи, които се записват в университета да учат медицина, инженерство или право, а се озовават в училища за партизански войни. Плачем с думи за онези стари хора, които цял живот са спестявали и които девалвациите потапят в мизерия. Плачем с думи за всички онези, които губят свободата си, или са изпълнени със страх, защото трябва да плащат революционни данъци.

Затова говорим по този начин. Не сме политици, ние сме просто философи, мислещи хора, чувствителни хора, които се надяват на един по-добър свят. По-добър не поради повече коли или пари, а по-добър заради повече благородство, повече Бог, повече любов и повече мир.

   [1] Беседа, изнесена на 11 януари 1978 г. в Културен Център Медина, ул. „Серано“3, Мадрид, Испания

   [2] По време на войната срещу Наполеон Кортесите  в Кадис (по онова време Кортесите са представлявали  регионални представително-съсловни събрания и по-късно дават начало на съвременния испанския Парламент) играят ролята на испанско правителство в изгнание и изготвят първата испанска Конституция от 1812 г., една от най-либералните за времето си.

  [3] От това пристанище през 1492 г. тръгва експедицията на Христофор Колумб, която открива Америка.

  [4] Става дума за Културния център Медина, където е изнесена тази беседа.