ЕЗОТЕРИЗМЪТ - ГЛУПОСТ ИЛИ МЪДРОСТ?

ЕЗОТЕРИЗМЪТ - ГЛУПОСТ ИЛИ МЪДРОСТ?

ЕЗОТЕРИЗМЪТ - ГЛУПОСТ ИЛИ МЪДРОСТ?

Автор - Хорхе Анхел Ливрага
Категория - Философия

Този въпрос днес си задават милиони хора. Струва си да намерим подходящ отговор, съответстващ на истината. Ще потърсим най-простите и преки пътища… Ще потърсим, защото да търсиш, да се питаш и да питаш е самата същност на философското поведение.


Първото

Е да различаваш и изясняваш. Да дефинираш и да разбираш.

Названието езотерично обозначава вътрешното, субстанцията на явленията и същностното на всеки разум. Затова, и без предразсъдъци на безсилие, смятаме, че всяко проявление задължително произхожда от онова, което се проявява. Зад всяка форма съществува идея, а отвъд всяка идея има воля. Илюзията за „казуалност“ /случайност/ се замества благодатно от реалността на „каузалността“/причинността/. Между съществуване и Нещо, между субстанция и явление има естествена връзка.

Връзката е действие, това, което индийците наричат карма, и то се разгръща по силата на разумна воля или Дхарма, за която се смята, че дава смисъл на живота или садхана. Използваме източна терминология умишлено, тъй като, за съжаление, тя се употребява много и често неправилно по отношение на всичко, което касае езотеричното. Затова е нужно да посочим истинския ѝ смисъл.

Външната изява на езотеричното е екзотеричното или външното, то е видимо, досегаемо. То е обстоятелството. То е подвижната и променлива среда на действителността.

В такъв смисъл  езотеричното е по същество сигурно, съществуващо, мистерийно в своята природа; то не подлежи на затваряне в роботизиращи нагласи, на импровизирани ритуали, нито на плътски забави, неумолимо белязани от смърт.

За езотеричното смърт не съществува, тъй като единствено животът с неговите разнообразни нюанси има своето проявление в дуалистичните миражи на една кръгова диалектика, олицетворявана от змия, вечно захапала опашката си, или от времето, което се превърта около самото себе си и вози трансценденталното съзнание в своята желязна колесница.


Второто 

Е да се знае, че езотеричното е едно, а езотеризмът е съвсем друго. Последният представлява упражняване на езотеричното. То може да бъде правилно или неправилно, с други думи точно или изкривено.

Правилният езотеризъм е естествено практикуване на същностното, то е познание и дори нещо повече - изживяване на действителността. То е способност да четем Природата и да опознаваме себе си; вярно да усещаме духа, който движи всяко проявление, независимо в кой вибрационен, тоест проявленски план действа. То е да съзираме Маскирания отвъд всички негови маски. Да виждаме в онова, което обичайно е невидимо и да чуваме в онова, което е недоловимо за грубия слух. То е да можем, да сме и да действаме.

Правилният езотеризъм е невъзможно да бъде плод на дедукция, тъй като основите на всяка дедукция са измамни. Той е трансцендентна и надвременна истина; той е жива традиция, която свързва миналото с бъдещето чрез настоящо действие. Символи и думи го пренасят от век на век. Такъв, какъвто е бил, той е; и какъвто е, такъв ще бъде.

Само способните, с чисти сърца, го познават и изживяват.

Когато Платон твърди, че „простолюдието никога няма да бъде философ“, той не произнася социална присъда. Той посочва само, че простият човек трябва да престане да е такъв, за да се превърне във философ, по същия начин както червеят трябва да се отърси от природата си на червей, за да придобие характеристиките на пеперуда. А яйцето да престане да е яйце, за да се преобразува и да направи път на птицата. Дървото пък  трябва да умре, за да се превъплъти в музикална кутия, лодка, ковчег или люлка.

Ние сме едно или друго, но за да бъдем друго е необходимо да престанем да сме предишното. Това е неизбежно; живеем или страдаме… но неминуемо съществуваме.

Изкривеният езотеризъм е противоестествен, той е магьосничество, „най-страшният грях“. Той е импровизация, фанатизъм, глупаво вярване. Той е псевдомистика на наркотиците и на секса, сакрализиран от маскирани като ангели жлези. Той е вяра в прераждането, породена единствено от страх пред смъртта, и вяра в смъртта поради страх от живота. Той е „джуджекрация“ на хора, които жадуват равенство на нивото на най-ниските, приведените, угодниците, изгърбените от вечно търсене на дребни пари.

Той създава терористи и тероризирани. Желае да разруши нашата цивилизация, а не може да съгради дори своя собствен живот. Той говори усилено за енигми, но не е способен да реши нито една. Той е чужденец в родината си и на своята планета и затова сънува само извънземни. Той фабрикува секти и смята, че всичко идващо от Изтока е мистериозно и че само защото дадено изображение има четири или осем ръце, притежава повече божественост. Той повярва, че понеже за част от секундата планетите са се подредили в права линия, настъпва краят на света. Той претендира, че разбира от астрология, без да владее основите на астрономията; изказва мнения относно алхимия, без да има ни най-малка представа за разликата между метал и металоид.


Третото

Е да разберем, че ако цъфтят както добрите, така и лошите цветя на езотеризма, то е защото в него има хилядолетна сила, по-древна от самия човек. А в моменти на криза като този днес, предшестващ ново Средновековие, избуяват атавистични елементи.

Езотеризмът не е никаква глупост, при все че под неговите знамена намират подслон хиляди глупци. Да се твърди противното би било равносилно на мисълта, че слънцето е студено, понеже осветява тонове лед, натрупани на полюсите.

Глупостта на хората произлиза от собствената им природа и докато времето и разумът не ги спасят от това жалко състояние, те ще продължат да ръмжат по урвите на историята… Било то от скамейките на римски амфитеатър, от носа на пиратски кораб, или от пода, където седят в „падмасана“, в жалка пародия на тази индийска поза. Лишени от собствена воля, тях ги влачат модите подобно на сухи листа наесен. Те не са виновни, те са жертви на собственото си нищожество. Нужна им е помощ, необходимо е да бъдат научени да измиват тялото, психиката и душата си. Ако съдим за езотеризма по подобни „езотеристи“ трябва ли да съдим за Църквата по инквизиторите, а за образа на матриархалността по проститутките? Очевидно не.


Окончателното

Езотеризмът е най-древната форма за практикуване на мъдростта. Той хвърля светлина върху привидните противоречия в свещените книги; обяснява защо се раждаме и защо умираме; свързва ни с нашето праисторическо минало на изчезнали цивилизации, чиито руини продължават да ни смайват; предлага ни дълбока етика отвъд слабохарактерния морал, който се мени всяка година; отваря ни очите за нашето собствено безсмъртие и за непрекъснатото присъствие на Бог; помага ни да разберем – без да оправдава – нашите грешки и тези на другите. Прави ни по-силни и по-достойни, като ни слива с цялата природа.

И за да завършим - той вдъхновява философите като фар в нощта на този материалистичен век, белязан с насилие, жестокости и страх. Езотеризмът ще роди новия човек… Този, за когото всички мечтаем, носителят на светлината.

  • Сподели:
Хорхе Анхел Ливрага

Хорхе Анхел Ливрага

Философ, историк, основател на "Новият Акропол"

0 коментара

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.