През вековете, посредством тази или онази форма, се е възхвалявало приятелството. Правели са го философи и писатели, поети и разни групи хора чак до ден днешен, когато ние слушаме или четем за приятелството като за свещена връзка.

Но да погледнем какво точно изживяваме в името на това толкова почитано приятелство.

Общо взето днес, освен когато има изключения, се разширява повърхностното и нестабилно “голямо приятелство” съобразно обстоятелствата, сякаш е още един девиз повече към тези, които консумираме. Или още по-лошо – превръщаме приятелството в опаковка на стока за еднократна употреба.

Човек търси другия човек поради печалбата, която може да получи и се опитва да разшири границите на печалбите, които започват с това да се премахне самотата с нечие присъствие или да се споделят мигове на почивка, чак до възможността да се разчита на някого в момент на нужда. Но когато си заминат нуждата, желанието или самотата, изчезва и приятелят и приятелството.

Днес се говори за “първи приятели”, за другарите, с които можем да изпушим забранената цигара, с които да изпием още една чаша повече, да гледаме “порно филм” или да извършим хулигански номер, избягвайки за съжаление това, на което някога се е казвало геройство.

Да, има приятели съученици, които месеци и години заедно преживяват едни и същи тревоги и радости. Има приятели на работа, които вече са свикнали с ежедневната рутина на пристигането и напускането по едно и също време. Има и случайни приятели, с които разговаряме за нашите грижи и приключения, и които оценяваме толкова повече, колкото по-дълго ни слушат и по-малко говорят. Обаче това са звена, които лесно се чупят и се забравят в първия момент, когато животът предизвика неочакван обрат.

Съществуват и романтични приятелства, които всъщност скриват друг вид чувства, защото обикновено водят до влюбеност, която за съжаление не трае по-дълго от преходните приятелства, които споменахме по-горе.

Това, което ни липсва и което искаме да постигнем отново, защото знаем, че никога не е спряло да съществува, е философското приятелство, което включва любов към взаимното познаване, което оцелява въпреки времето и трудностите, и което създава звената на истинското братство, макар и тези звена да не са кръвни.

Затова го дефинираме като философско, въпреки че не го наричаме така в ежедневието. То е философско, понеже съдържа любовта и нуждата да познаваме. То кара две или повече лица да искат да се опознаят взаимно, да се разберат, започвайки от опознаването на себе си. Именно то създава респект, търпение и трайност, именно то прощава без да остане равнодушно към грешките и дава импулси, за да става всеки един по-добър, и така да заслужи спечелването на приятеля. То събужда чувството за солидарност, за взаимна опора във всеки миг, то може да понася болки, болести и страдание.

Дефинираме го като философско, защото вярваме, че само от споделянето на общите идеи, на подобните житейски цели, на идентичния дух на служенето и преодоляването може да се ражда това приятелство, което нито е за един ден, нито е пролетно преваляване, което бързо преминава.

Затова ние, които се стремим към Мъдростта и които ще я търсим с неумолима воля, докато открием нейните признаци, можем да се отдаваме на това възвишено чувство, и трябва да го правим, предавайки го на тези, които се стремят по същия начин да преминат през своя живот.

Приятелството е постоянна усмивка, винаги протегната ръка, пълен с разбиране поглед, сигурна опора, вярност, която не се проваля. Това значи да даваме повече, отколкото получаваме. То е великодушие и истинност. То е съкровището, което си струва да търсим и веднъж ако го намерим, да го поддържаме цял живот като предзнаменование на преоткриването на душите-близнаци и като благородната сянка на вечността.

Делиа Стaйнберг Гузман
Международен Президент на “Новият Акропол

e-bulletin-button-1-BIG-250px