КАПАНИ НА ЕЗОТЕРИЗМА

КАПАНИ НА ЕЗОТЕРИЗМА

КАПАНИ НА ЕЗОТЕРИЗМА

Автор - Антонин Винклер
Категория - Езотеризъм

Как да не се загубим в езотеризма?

Няма по-лесна за объркване област от тази, в която доказателствата за верността на нещата не са физически, даже понякога нито „логически“. Ето няколко от КАПАНИТЕ на не само съвременния Езотеризъм:

КАПАН НА „ДУХОВНОТО“ – много разпространена дума, която в много „езотерични“ книги представлява напр. емоционалното в нас. Но това е чисто психически свят. Даже и болшинството от нашите мисли никога не надминават психиката, тоест душевното. По дефиниция, духовното е това, което трае неограничено и което не е доникъде зависимо от материалното. А Емоциите? Те са мимолетни вълнения, напълно обвързани с телесното в нас и материалното отвъд нас. За други хора духовността се изчерпва с определен хранителен режим (физика) и с гимнастически упражнения (виталност и физика). Безспорно е, че правилните ни дела, най-благородните и най-дълбоките чувства, както и най-възвишените мисли могат да са нашият мост към духовното. Ако изпълняват още един критерий – алтруизъм.

КАПАН НА „СПАСЕНИЕТО“ – немалко „езотерични“ течения и гурута ни предлагат път на личното спасение чрез техники и познания. Много рядко включват нещо, което да надминава интересите на личността, която търси. В центъра се поставя Аз-ът и неговото индивидуално спасение (пренебрегвайки това, което се случва с останалите). Това е в пряк разрез с всички истински езотерични учения от древността. Едно от условията винаги е било: помагай безкористно на света, на други хора, на страдащите, незнаещите и т.н. Ако липсва този елемент, можем да говорим по-скоро за квазидуховен егоизъм, отколкото за езотеризъм.

КАПАН НА НЕРАЗБИРАЕМИТЕ ДУМИ - Езикът на езотеризма е наистина предизвикателство. Да схванем какво е Астрална светлина, Антахкарана или Природни духове… наистина изисква отворен ум, въображение и предварителни познания. Въпреки това, те са понятия за истински природни явления, описвани от много мъдри хора в течение на хилядолетия. Опасявам се обаче, че немалко съвременни автори въвеждат много неясни и честно казано измислени думи, които отразяват по-скоро техните фантазии отколкото езотеричното лице на природата („квантов скок на Земята“ и т.н.) Колко схващания, даже вътрешно противоречиви, има за простия закон наречен Карма? Ако тя е обективен закон налагащ следствия според предизвикалите ги причини - как може някой да „пречиства“ Карма – т.е. стореното в миналото? Езотеричното може да е скрито, но не може да  бъде в разрез с най-простите закони на вселената, нито със здравия разум.

КАПАН НА БЛИЗКАТА НИРВАНА - Силно присъстваща е и мисълта, че ние, търсещите, сме в действителност много близо до съвършенството. Две стъпки от Нирвана. Почти перфектни. С две три прашинки върху чистото огледало на бога в нас. Ако беше така, нашият живот щеше да прилича на живота на светци и мистици. Искрено: кой от нас води такъв живот?

Не е добре да се омаловажаваме и подценяваме. Толкова лошо е, колкото себеизмамната заблуда за своето привидно величие. Класическият езотеризъм ни предлага много разумна визия за човека: същество - мост между животинското и божественото, съчетавайки в себе си и двете природи. Колко близо сме до второто? Пребройте часове от типичната си седмица посветени на телесните, виталните и душевните нужди и желания – и след това на духовните. Или тези посветени на своя собствен живот и онези в ползва на света: простото математическо съотношение ще ни покаже до какво сме по-близо. Да познаем искрено себе си,  е първата стъпка на езотеризма.

КАПАН НА САМОДОСТАТЪЧНОСТТА - Самодостатъчността е качество ценено от много философи и големи езотерици. Тази способност да решаваме предимно сами своите проблеми е незаместима. И никак не е в разрез с това, че в цялата история на Западния и Източния езотеризъм, които ни показват, че колкото по-езотерични са ученията, толкова по-обвързани са с личното пренасяне между учител и ученик. В разрез с това, днес виждаме пренебрежение на тази връзка. Смята се, че „Мъдростта е в нас“ (спор няма) и следователно стига само да я извадим – с което всеки се справя сам. Онова „само да я извадим“ става непосилна задача. Мнозина призвани, малцина избрани. Без обида: светът не изглежда да е пълен с мъдреци.

Така както не бих оспорил, че по-добре да вървим сами, отколкото да последваме стъпките на съмнителни гурута – в същата степен е вярно, че колкото по-невидимо е това, в което се впускаме, толкова по-полезно ни е здраво и ясно напътствие и натрупания от другите опит. В случая на езотеризма може да ни спаси не само от когнитивна манджа в главата, а даже от душевни увреждания вследствие на различни „духовни“ практики и експерименти. (Това, че нещо помага на якутския шаман, не гарантира, че не може да изпрати в болница нас.)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И езотеризмът си има история и традиция. В това число и своите класици и доказани авторитети. За мен може да е Елена Блаватска, за вас може да е Гурджиеф, Елифас Леви или Агрипа от Нетесхайм. Често се пренебрегват мъдреци от западната философска традиция: напр. Плотин или Платон, и двамата посветени в египетските езотерични науки. Не става дума за обожаване на древните, а за изграждане на здрава основа, която помага да обрисува нашите собствени критерии за различаване на наистина езотеричното и на една добронамерена, но изкривена фантастика.



Антонин Винклер

Антонин Винклер

философ, директор на "Новият Акропол България"

0 коментара

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.