Обикновено правим това, което ни е лесно или това, което владеем добре. Въпреки това Сенека твърди: “Не се осмеляваме не защото нещата са трудни, те са трудни, защото не се осмеляваме.” За да растем, трябва да се изправим пред неизвестното. Защо да чакаме?

Лекотата сама по себе си не съществува. Ако попитаме отделните хора, кое за тях е трудно, всеки един от тях ще ни отговори по различен начин.

Има неща, които знаем и можем да правим, има и неща, които не знаем и не можем да правим.

Това, което е асимилирано, е лесно.

Това, което вече сме се научили да правим, е лесно, защото го владеем и можем да го изпълняваме добре. Това, което сме научили и асимилирали, проявяваме чрез лесни и уверени действия в живота.

Това, което е непознато, е трудно.

Подобно на горното твърдение, трудността сама по себе си не съществува. Тя зависи от човека и натрупаните знания. Това, което не знаем и е ново за нас, носи маската на трудността.

Вероятно, за да избегнем дадена ситуация, продължаваме да твърдим, че нещо е “трудно” в продължение на много години. Но това нещо всъщност не е толкова непознато или ново, колкото повтаряща се ситуация, от която се боим. Това означава, че не сме се сблъскали наистина с тази ситуация и не сме натрупали опит от нея.

Преживяването на страх от нещо ново ни пречи да усвоим онова, което е трудно.

За да преодолеем трудностите в живота, не трябва да се поддаваме на самия страх.

Трудностите са част от живота.

Нормално е да имаме много трудности в живота си. Всички ние сме дошли на този свят, за да се учим, да придобиваме нови знания и да помогнем на душите си да се пробудят и да се отворят за мъдростта. Ако в някакъв момент всичко стане лесно, това трябва да ни послужи като предупреждение: или от много време сме спрели да се учим, или сме станали толкова неосъзнати, че дори не можем да разпознаем кои са следващите стъпки по пътя на развитието ни.

Трудността е онова, което трябва да бъде завладяно.

Трудността е това, което ни конфронтира в настоящия момент от нашето духовно развитие и това, което трябва да придобием в нашето личностно развитие. Тя ни се струва като предизвикателство, но всъщност е едно непрестанно упражнение, което ни гарантира, че нашите преживявания достигат съзнанието ни, а не просто докосват повърхността.

Това, което е лесно, вече ми принадлежи. Това, което е трудно, трябва да развия.

Делиа Стайнберг Гузман
Международен Президент на “Новият Акропол

(извадено от поредицата “Философия за живота”)

e-bulletin-button-1-BIG-250px