Манифестът е публикуван в списание “Explore” и постепенно се присъединяват към него стотици други учени (вижте подробности на английски език).

Ние сме група международно признати учени от различни научни области (биология, неврология, психология, медицина, психиатрия), които участвахме в международна среща на високо равнище, посветена на науката, духовността и постматериалистичното общество. Срещата бе организирана съвместно от д-р Гари Е. Шварц и д-р Марио Баурегард от Университета в Аризона и д-р Лиза Милър от Колумбийския университет. Тя се проведе в Ранчо Каньон в Тусон, Аризона, от 7 до 9 февруари 2014 г. Целта ни беше да анализираме влиянието на идеологията върху науката и появата на постматериалистичната парадигма за науката, духовността и обществото. Така достигнахме до следните изводи:

От 7 до 9 фесвруари 2014та година група международно признати учени от различни научни области (биология, неврология, психология, медицина, психиатрия) участват в международна среща на високо равнище, посветена на науката, духовността и постматериалистичното общество . Срещата е организирана съвместно от д-р Гари Е. Шварц, д-р Марио Баурегард от Университета в Аризона и д-р Лиза Милър от Колумбийския университет в Ранчо Каньон в Тусон, Аризона. Целта им била да анализират влиянието на идеологията върху науката и появата на постматериалистичната парадигма за науката, духовността и обществото. Така достигнали до следните изводи.

1. Съвременният научен мироглед се основава предимно на предположения, тясно свързани с класическата физика. Материализмът – идеята, че материята е единствената реалност – е едно от тези предположения. С това е свързано и друго едно предположение – редукционизмът – идеята, че сложните неща могат да бъдат разбрани, като се сведат до взаимодействието на техните части или чрез редуцирането им в по-прости или по-фундаментални неща като малки частици

2.  През деветнадесети век тези предположения били ограничени, рамкирани, превърнали се в догми и слели се в система от идеологически вярвания, станали известни като “научен материализъм”. Тази система от вярвания предполага, че умът не е нищо повече от физическата дейност на мозъка и че нашите мисли не могат да окажат влияние върху нашите мозъци, тела, действия или физическия свят.

3. Идеологията на научния материализъм се превръща в господстваща в академичния свят през ХХ век. Станала толкова доминираща, че повечето учени започнали да вярват, че тя се основава на утвърдени емпирични доказателства и дава единствената рационална представа за света.

4. Научните методи, основаващи се на материалистичната философия, допринасяли много успешно не само за разширяване на разбирането ни за природата, но и за осигуряване на по-голям контрол и свобода чрез напредъка в технологиите.

5. Въпреки това, почти абсолютното превъзходство на материализма в академичния свят строго ограничава науките и възпрепятства развитието на научното изследване на ума и духовността. Вярата в тази идеология, като изключителна обяснителна рамка на реалността, принуждава учените да пренебрегват субективното измерение на човешкия опит. Това доведе до силно изкривено и осакатено разбиране за себе си и за нашето място в природата.

6. Науката преди всичко е недогматичен и открит начин за постигане на знания за природата чрез наблюдение, експериментално изследване и теоретично обяснение на явленията. Методологията й не е синоним на материализъм и не бива да се обвързва с определена вяра, догма или идеология.

7. В края на XIX век физиците откриват емпирични феномени, които не могат да бъдат обяснени с класическата физика. Това води до развитие, през 20-те и началото на 30-те години, на нов и революционен клон на физиката, наречен квантова механика (КМ). Тя оспорва материалните основи на света, като показва, че атомите и субатомните частици не са в действителност солидни обекти и не може да се определи с точност тяхното местоположение в определено пространство и време. Това, което е по-важно е, че КM изрично поставя ума в основната му концептуална рамка, тъй като установява, че наблюдаваните частици и наблюдателят, физикът и методът на наблюдение, са свързани. Според тълкуването на КM, това явление предполага, че съзнанието на наблюдателя е от съществено значение за съществуването на физическите събития, които се наблюдават, както и че психичните процеси могат да повлияят на физическия свят. Резултатите от последните експерименти подкрепят това тълкуване. Те показват, че физическият свят вече не е основният или единствен компонент на реалността и че не може да бъде напълно разбран, без да се вземе предвид и ума.

8. Психологическите проучвания показват, че съзнателната психическа активност може да бъде причина, влияеща върху поведението и че обяснителната и прогностична стойност на причинните фактори (напр. вярвания, цели, желания и очаквания) е много висока. В допълнение, изследванията в психоневроимунологията показват, че нашите мисли и емоции могат забележимо да повлияят на дейността на физиологичните системи (напр. имунната, ендокринната, сърдечно-съдовата), свързани с мозъка. В други аспекти, изследванията на невроизобразяване на емоционалната саморегулация, психотерапията и плацебо ефектът показват, че умствените събития значително влияят върху мозъчната активност.

9. Изследванията на така наречените пси-явления разкриват, че понякога можем да получим смислена информация, без да използваме познатите сетива и по начин, който надхвърля обичайните ограничения на времето и пространството. Освен това изследванията в психологията показват, че от разстояние можем да повлияем психически на физически устройства и на живи организми (включително на други хора). Те още сочат, че отдалечени умове могат да се държат по начин, който не отговаря на локалната корелация, т.е. корелациите между отдалечени умове са хипотетизирани, въпреки че не са медиирани (не са свързани с никакъв известен енергиен сигнал), без да се смекчават (те не отслабват на по-голямо разстояние) и са мигновени (изглеждат симултанни). Тези събития са толкова често срещани, че не могат да се разглеждат като аномалии или като изключения от природните закони.

10. Съзнателна умствена активност може да бъде преживяна при клинична смърт, по време на сърдечен арест (това е т.н. “преживяване близко до смъртта” (ПБС)). Някои участници в ПБС експерименти съобщават за истински извънтелесни възприятия (т.е. възприятия, за които може да се докаже, че съвпадат с действителността), възникнали по време на сърдечен арест. Те също така съобщават и за дълбоки духовни преживявания по време на ПБС, предизвикани от сърдечен арест. Тук трябва да се отбележи, че електрическата активност на мозъка се прекратява за няколко секунди след спирането на сърцето.

11. Контролирани лабораторни експерименти са документирали, че специализираните в изследванията медиуми (хора, които твърдят, че могат да комуникират с умовете на физически умрели хора) понякога могат да получат много точна информация за починалите. Това допълнително подкрепя заключението, че умът може да съществува отделно от мозъка.

12. Някои учени и философи с материалистични наклонности отказват да признаят тези явления, защото не съответстват на изключителната им визия за света. Отхвърлянето на постматериалистичното изследване на природата или отказът да се публикуват солидни научни открития, които подкрепят постматериалистичната рамка, противоречат на истинския дух на научното изследване, а именно, че към емпиричните данни винаги трябва да се подхожда адекватно. Данни, които не отговарят на предпочитаните теории и вярвания, не могат да бъдат отхвърлени a priori. Такова отхвърляне би се отнесло към сферата на идеологията, но не и на науката.

13. Важно е да се осъзнае, че парапсихологичните явления, ПБС при сърдечен арест и повтарящите се доказателства от достоверно изследвани медиуми изглеждат като аномалии само когато се разглеждат през призмата на материализма.

14. Освен това материалистичните теории не успяват да изяснят как мозъкът създава ума и не могат да отговорят на емпиричните доказателства, споменати в този манифест. Този провал ни казва, че е време да се освободим от оковите и очилата на старата материалистическа идеология, да разширим своето понятие за естествения свят и да приемем постматериалистическата парадигма.

15. Според постматериалистическата парадигма:

  • Умът представлява толкова първичен аспект на реалността, колкото е и физическият свят. Умът е фундаментален във Вселената, тоест не може да се извлече от материята и да се сведе до нещо по-основно.
  • Има дълбока взаимовръзка между ума и физическия свят.
  • Умът (волята/намерението) може да повлияе на състоянието на физическия свят и да работи отвъд локалното ограничение (или удължение), т.е. той не се ограничава само до определени точки в пространството, като мозък и органи, или специфични точки във времето, подобно на настоящето. Тъй като умът може да въздейства върху физическия свят не само локално, то намеренията, емоциите и желанията на експериментаторите не могат да бъдат напълно изолирани от резултатите на експериментите, дори и в контролирани и слепи експериментални проекти.
  • Умовете изглежда нямат никакви граници и могат да се свързват по начини, които внушават съществуването на Единствения и обединяващ Ум, съдържащ в себе си всички индивидуални умове.
  • ПБС показва, че при сърдечен арест мозъкът действа като умствено приемно-предавателно устройство, т.е. че Умът може да работи чрез мозъка, но не произлиза от него. ПБС, които се случват при сърдечен арест, както и съществуването на изследваните медиуми също са свидетелство за оцеляването на съзнанието след смъртта на тялото, както и за наличието на други нива на реалността, които не са физически.
  • Учените не би трябвало да се страхуват от духовност и духовни преживявания, тъй като те са основен аспект на човешкото съществуване.

16 Постматериалистическата наука не отхвърля емпиричните наблюдения и голямата стойност на досега извършените научни постижения. Тя се стреми да разшири човешкия капацитет за по-добро разбиране на чудесата на природата и на процеса на преоткриване на значението на ума и духа като част от централната структура на Вселената. Постматериализмът включва материята, която се разглежда като основна съставна част на Вселената.

17. Постматериалистическата парадигма има важни последствия. Тя фундаментално променя визията, която имаме за себе си, възстановявайки нашето достойнство и власт като хора и като учени. Тази парадигма поражда положителни ценности, като състрадание, уважение и мир. Подчертавайки дълбоката връзка между нас и природата изобщо, тя също така насърчава екологичното съзнание и опазването на нашата биосфера. Освен това не е нещо ново, а потънало в забвение четиристотингодишно знание, че живият трансматериален разум може да бъде крайъгълният камък на здравето и благополучието, тъй като е запазен в древните практики на ума-тялото-духа, религиозните традиции и съзерцателни подходи.

18. Промяната от материалистична към постматериалистична наука може да бъде от жизненоважно значение за еволюцията на човешката цивилизация. Това би могло да се окаже дори по-важно от прехода от геоцентризма към хелиоцентризма.