Рецензия: ДЮН 1+2

Рецензия: ДЮН 1+2

Рецензия: ДЮН 1+2

Автор - Мъдрият Бухал
Категория - Рецензии

Окото на мъдрия ни бухал наблюдава културната сцена и ни дава обратна връзка.  


"ДЮН 1+2"

Жанр: приключенска фантастика
Режисьор: Дени Вилньов
Актьори: Тимъти Шаламе, Ребека Фъргюсън, Стелан Скарсгард, Джош Бролин, Хавиер Бардем, и други.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Гледах още една голяма история. За какво? За предателството, съдбата, предаността, храбростта, любовта… Чакайте - всички истории са все за едно и също нещо: борбата на светлината срещу тъмнината. И без това нямаше да ми повярвате, че става дума за пустинната чубрица. Нали?

По моите нескромни бухалски критерии това беше аудиовизуална нирвана. Дени е магьосник. Малко режисьори умеят да създадат атмосфера. А той? Това сякаш наистина не е снимано на Земята, а на Марс. Какви образи! Замайващо великолепие. Дори единствената чернобяла сцена беше потресаващо цветна. Работата с музиката и звуците е направо бомбастична - на моменти вибрирах заедно с въздуха в залата. Ами Ханс Цимер? Просто естетически деликатес. Не съм сигурен дали не прекарах цялата прожекция с широко отворен клюн. За щастие всички гледаха към екрана...

Сценарият (тоест оригиналната книга) не се стреми да е оригинален. Така че ще видите как Хенри Пети се превърнал в Нео, Оракулът си го има вкъщи, за всеки случай, и даже си намира своя Морфей – пустинна версия, но не и пустиняк! Цялото е забулено с футуро-мистично-почти-арабски воал. Из небето се реят космически кораби, магически думи и пророчества. Има няколко архетипни мотиви, които правят от историята История. Майсторски си остава забулено това, което трябва, и винаги се вижда, което трябва да се види… Кастингът е добър. Фигурата на Героя е изиграна кралски, извинете - принцовски. Ако Избраният беше ваш тиймлидер, бихте отишли да бачкате с него и на Бъдни вечер, вярвайте ми. Да гледаш неговата фина и болезнена (а как иначе?) вътрешна трансформация на фона на бароковото аудиовизуално великолепие.... просто: първата част е красива и интригуваща, втората е смайващо магическа.

Познавате ли това чувство, когато всичко е на своето място и нищо не може да е направено по-добре? Това е „Дюн“. Поне в киното. Не го гледайте пиратски в телефона с бангладешки субтитри, ясно?

Съобщение за режисьора: Дени, ако не ни покажеш скоро третата част, ще яхна Червея!

МОЯТА ОЦЕНКА:  98%

À propos: една важна "стоическа" поука от филма: "Страхът убива мисленето". Така че...: Намерете шестнайсет лъвове и хайде на кино!   

  • Сподели:

0 коментара

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.