Рецензия: МОЦАРТ ЗА СЛЕПИ

Окото на мъдрия ни бухал наблюдава културната сцена и ни дава обратна връзка.   

"ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА" ЗА СЛЕПИ

Този път кацнах на любимото си място: в Софийската опера, много джиджан. Дори модернистите по маратонки и фланелки не ми развалиха настроението… Треперех от нетърпение… Моцарт и Вълшебната флейта!

Оркестърът беше добър, пресъздаде божествените мелодии на Маестрото съвсем вярно. (едната звезда) Певците са се постарали, някои гласове са по-добри от други, но ще ви харесат. (втората звезда). Така че частта за ухото беше напълно задоволителна. Чувал съм и по-добри (не се перча, просто е факт!), въпреки това беше на много добро ниво.

Визуалната част беше ехммм… меко казано… мноооого зле. Разбирам стремежа да осъвременяват старото, но всичко си има своите граници. В либретото към операта пише „руини на египетски храм, пирамиди… египетски жреци, Озирис и т.н.“ – не е случайно, все пак Масоните обичали да се позовават на Египет (макар и да не произлизат от него). В Софийската опера ще получите друго:  историята се развива в театрално кабаре от началото на 20-ти век. Вместо в храма – се озовавате в магазин с интериорни врати (честно!), вместо масони или жреци – виждате Конгрес на австрийските фокусници ръководен от Мефистофел – когото трябва да разберете като най-мъдрата фигура в операта. Тегава работа.

Тихо завиждах на колегите птици, които имат очи отстрани, а не отпред като нас – бухалите. Сценографът ни лиши от половината преживяване и ми развали вкуса. Признавам ви: познавайки сюжета на моменти си затварях очите, за да не виждам жалката сцена и само слушах.

Върхът на разваления сладолед беше гротескният завършек: когато в разрез с оригиналното либрето „актьорите“ в измисленото кабаре малко ПРЕДИ края започнат да се покланят на „сцената“ на главната фигура в кабарето, неопитните зрители (тоест болшинството) в залата на операта смятат, че се покланят на тях и че това е краят на операта. И така започват диво да ръкопляскат заглушавайки музиката минути преди истинския край! Не е за вярване, нали? Да пророниш сълза. Те не са виновни, виновен е режисьорът. Съжалявам, но това е най-слабата флейта, на която съм присъствал.

Дано не доживея да „модернизират“ и музиката… Viva Mozart!