Най-голямата щета, която нанася тероризмът, е страхът

Интервю с Антонин Винклер по Българско Национално Радио, публикувано на 20.11.2015, http://bnr.bg/post/100628403

Водещ БНР: Здравейте, г-н Винклер. Поканих Ви по повод Деня на Философията и лекцията, която проявилите интерес ще имат възможността да чуят. Каква е тя, на каква тема?
Г-н Антонин Винклер: Искаме да отбележим този хубав за нас празник – ден на философията. Лекцията ще бъде свързана с това за какво ни служи философията, тъй като днес може да изглежда, че има по-важни неща, с които да се занимаваме. Но така, както ние в Новия Акропол разбираме философията, мисля, че няма нищо по-актуално от нея и ние искаме малко да се вдъхновим от четенето на някои философски текстове. Ще има символична философска театрална постановка и дискусия над философски теми, които смятам, че са минимум надвременни, но също така и актуални.

Водещ БНР: Да започнем с това, което наистина е актуално. Код “тревога” е обявен в обществото ни.
Г-н Антонин Винклер: Да, това е резултатът от нещата, които се случват и може би най-голямата щета, която не се вижда на пръв поглед, защото не е физическа, е страхът. Страхът, който се разпространява.

Водещ БНР: Как можем да се опазим от този страх, за да не блокира изцяло нашия живот?
Г-н Антонин Винклер: Психологически погледнато, трябва да запазим спокойствие, както ни учи философията. Със здрав разум и спокоен ум да погледнем нещата и да видим какво действително се случва – какви са причините, следствията и какво можем да направим. Защото най-лошото е да действаме под влиянието на страха и паниката. Подобни подбуди ще ни направят необективни, страхливи и няма да се справим добре.

Водещ БНР: Как да гледаме на тази напрегната информация за тероризъм, за нови заплахи, за нови атаки? На този постоянен стрес, който ни отдалечава от реалните ни планове в живота, от това, което имаме като ценности в този живот и което следваме.
Г-н Антонин Винклер: Пътувайки насам, размишлявах над това, че всяко зло е добро за нещо. За какво е добро това зло? Казвам си, че може би е още един будилник, който ще ни събуди от нашата летаргия, в която живеем ние тук, в нашите западни общества, смятайки, че най-важната ни задача е да открием къде има по-евтини телефони, кои банички са най-вкусни и кой фитнес е най-качествен за нашите бицепси. Всички в света се събуждат от една летаргия, в която живеем и това може би ще ни накара да си зададем много по-важни въпроси, свързани с това какъв е смисълът на нашия живот, какви са нашите собствени ценности и как да ги защитаваме. Кои сме ние в действителност, какво да направим, за да живеем в мир и справедливост. Това е предизвикателството на днешната ера.

Водещ БНР: Това ли е най-голямото предизвикателство?
Г-н Антонин Винклер: Може да бъде.

Водещ БНР: Какъв е начинът да пресяваме тази информация и трябва ли да се дистанцираме от нея?
Г-н Антонин Винклер: Това е голям проблем. Ние живеем в т.нар. “ера на информацията”, в която привидно изглежда, че сме обективно информирани, а в действителност по-скоро сме дезинформирани, манипулирани и не искаме да виждаме нещата такива, каквито са. Виждаме това, което някой иска от нас да виждаме или това, което самите ние искаме. И това е много опасно. Тук бих казал, че философията ни учи да си отваряме очите и да виждаме нещата такива, каквито са. Да търсим причините и това не е лесно, защото трябва да се мисли.

Водещ БНР: Няма рецепта за това, да. Какъв е делът на тази манипулация, която се осъществява с нашето съзнание чрез информацията?
Г-н Антонин Винклер: Манипулацията е ясна. Днешните войни не се водят само на бойното поле. Водят се предимно в медиите, защото ако спечелите общественото мнение, можете да правите с него каквото си поискате. Всички смятат, че има две категории източници – грешните и моите. И моите естествено са обективни, защото след като аз харесвам тази информация, то тя трябва да бъде вярна. Например днес научих, че някои от жертвите на атаките в Париж са били мюсюлмани. Т.е. тези хора, които са стреляли и убивали, не са взимали предвид религията, а просто са убивали. Да се прибягва до предразсъдъците, че те са представители на една религия и са убивали представителите на друга култура, не бих казал, че е обективна информация.

Водещ БНР: Как се обърква нашият път? Всеки от нас си е поставил някакви планове, следва някакъв път. Доколко излизаме от релси в една такава ситуация на стрес?
Г-н Антонин Винклер: Излизаме напълно, защото нашите емоции ни парализират и в такива моменти не действаме рационално, правилно, не взимаме добри решения. Но това е животът, това са нашите уроци и ние трябва да извлечем поука от тях. Не можем да очакваме, че животът е просто една приятна разходка върху една ливадка, където свети слънце и това, което ще ни посрещне, е само нещо приятно. Животът не е такъв.

Водещ БНР: Само в такива моменти ли започваме да живеем ден за ден, от днес за утре? Или това е нещо, което се случва доста отдавна.
Г-н Антонин Винклер: Отдавна научих от философията, че трябва да комбинирам две неща. Човек трябва да има своя собствена визия за живота, за себе си, да има някакъв Идеал, но едновременно с това да умее да живее всеки ден – от днес за утре. Защото ако правим планове от днес за след тридесет години, се оказва, че дотогава светът много бързо се е променил. Затова трябва да умеем да комбинираме и двете неща. Те не се изключват взаимно.

Водещ БНР: В това сложно време, когато говорим, че сред бежанците, които идват в Европа, има и такива, които са част от терористите, как трябва да пресяваме информацията за това и как трябва да гледаме на бежанците в днешно време? Вие имате опит, тъй като Вашата организация е доброволческа.
Г-н Антонин Винклер: Смятам, че това са два проблема – от една страна, терористите и от друга – бежанците. Това, че се докосват, е нормално, защото се случват на едно и също място. Но би било голяма грешка да хвърлим всички на един куп, да ги набутаме в едно чекмедже и да гледаме на всеки бежанец като на терорист. Това със сигурност не е обективно. От друга страна не би трябвало да се успокояваме, че всичко е наред. Трябва да се вземат мерки. Тази криза показва, че има нужда от много дълбоки промени в нашите общества. И се надявам те да дойдат – от промяна на законите, до промяна на мисленето. Смъртта на невинни хора не е нещо, с което искаме да живеем. Трябва да се вземат мерки и ако става дума за някакво насилие, то те трябва да бъдат съпоставени към него – със сила. Но от друга страна, не трябва да се случва това, което може би искат онези, които извършват насилие – да се превърнем в хора като тях. Това също не искаме.

Водещ БНР: Къде е границата? Как да намерим този баланс?
Г-н Антонин Винклер: Трябва да мислим. Вместо да таим омраза и страх, да започнем да мислим и да действаме. Това е решението.

Водещ БНР: Според Вас това постижимо ли е?
Г-н Антонин Винклер: Естествено, че е постижимо. Трябва да има воля за това и аз се надявам, че няма да има нужда от още стотици мъртви, за да започнем да го правим.

Водещ БНР: Кажете нещо повече за лекцията, която нашите слушатели, които се интересуват, могат да посетят днес. На каква тема е?
Г-н Антонин Винклер: Днешната тема, която избрахме, е Ренесансова философия. Отново ще я свържа с днешното време – един философ на име Хорхе Анхел Ливрага преди 50 години започнал да говори за това, че ерата, в която навлизаме, е едно ново средновековие. Хората тогава не са възприемали много тази идея. Но днес, когато погледнем света, можем да кажем, че е бил прав.
Всяко средновековие приключва с Ренесанс, с едно възстановяване, възраждане на стойности. И ако нещо ни липсва днес, то това са стойности. От една страна виждаме фанатици, които сякаш имат едно убеждение, но то е просто фанатизъм. Другият екстрем са нашите общества, в които живеят милиони хора, които нямат никакво убеждение, никаква философия, никакъв мироглед. Просто съществуват и смятат, че това е достатъчно. Философията ни учи на това да намерим някакъв златен среден път, който е да имаш стойности, да имаш своето убеждение, да имаш смелостта да го живееш в живота, но без да нараняваш останалите. Това е нашата тема.

Водещ БНР: Да не нараняваш останалите. Благодаря Ви! Това беше Антонин Винклер, директор на българския клон на философско-доброволческата организация “Новият Акропол”.