СВЕЩЕНОТО В МОДЕРНИТЕ ОБЩЕСТВА

„Бог е мъртъв!“ извика Заратустра в известната книга на философа Ницше, което може да характеризира схващането за свещeното в западната цивилизация в течение на последните векове. От края на Ренесанса насам човешкият разум поема водещата роля и става главният критерий за разбирането на света и на себе си. Той самият става бог, който няма нужда от конкуренция. Тъй като не може да ги игнорира, боговете на древните хора са превърнати в предмет на изследване, в интелектуално хоби, хвърлени в затвора на интелекта.

ФИЛОСОФИЯ

„Cogito ergo sum“ все още важи като подход към света в съвременната философия.
Не се развива дълбоката интуитивност за божественото, но се появява „религиознание“. Колкото по-малко се изживява свещеното, толкова повече се изследва. Целта вече не е човек, който напълно усеща и изживява духовните принципи и ценности, а човек, който съвършено ги „разбира“ и тълкува.

Освен това все по-силният материализъм е променил човешкото възприятие за света: Светът пълен със свещени места и времето пълно със свещени моменти са изгубени в миналото. Съвременният човек живее в почти изцяло десакрализиран свят, където всички дни скучно си приличат, без оглед какви цикли се променят в природата, и последните места, които са останали свещени поне за някои, са превърнати в цели за посещение, само че с шорти и с камера…. Остава ли нещо свещено за модерното човечество, което според много автори отново изживява едно от своите средновековия?

РЕЛИГИИ

Ако не в сферата на академичното изследване, безспорно ще намерим стремежът към свещеното в сферата на религията. Без да критикуваме конкретните религии, липсата на истинската мистика, на чистата духовност е явна. Фанатичната догматичност при едните или множество нравствени и икономически скандали при другите, отблъскват все повече търсещи. Не помага и фактът, че все по-често религиите се намесват в области, където очевидно не им е мястото – от политиката, през бизнеса чак до медицината, и така не е изненадващо, че губят своята идентичност. Някои от тях – „по-строгите“ – вече изглеждат по-скоро като институти за спазване на социално-обществени норми, отколкото като сърцето на мистиката. По-либералните, търсейки начин как да се доближат до модерния човек, стават все по-повърхностни, тьй както такъв е и начинът на живот. Да се отслужи в храма литургия с рок музика е наистина модерно, както и големите „шоу-събрания“ – но дали присъствието на свещеното си остава на желателното ниво е под съмнение.

Всичко това би могло да ни кара да повярваме в упадъка на чувството за свещеното у съвремения човек. Въпреки това или именно заради това човек си остава homo religiosus, търсейки свещеното и по-нататък, или се държи набожно без да го осъзнава и там, където не подозира.

Макар, че темата би изисквала по-скоро социологическо изследване, не ни трябва голям труд, за да видим искуствените заместители, които стават „свети“ за модерния човек, по-точно са станали псевдо-свещени елементи, които изглежда че изпълняват ролята на свещеното въпреки че по своята природа не са способни да го осъществят.

„…не-религиозният човек в чист вид е по-скоро рядко явление, дори в най-десакрализираното модерно общество…. Независимо дали го желае, профанният човек все още пази следи от поведението на религиозния, но очистени от религиозните значения.“ (М. Елиаде: „Сакралното и профанното“)

Можем да погледнем няколко области на обществения живот, които ще ни дадат конкретни примери:

ИЗКУСТВО

В рамките на изкуството срещаме по-скоро формалните остатъци на свещеното. Вече станало модерно, да наричат успешните представители на областите на изкуството „гуру“. Така срещаме „гуру на рок музиката“или „гуру на филма“, въпреки че първоначално източната дума е означавала не само „учител“ или „майстор“, а е употребявана за големите духовни учители на човечество. Също така успешните културни дела в рамките на един жанр се обозначават като „култови“, което означава създаване на един „култ“, почитане, дори обожаване на делото. Това е от по-голямо значение и в общ смисъл щеше дори да е правилно.

Самата дума култура може да произлиза от думата „култ“. В древността това е означавало, че културните съчинения и мероприятия или са били резултат и са произлизали от религиозните култове, или обратно – една от целите им е била да са портал за човека към свещеното. Най-типичният пример е театралното изкуство. Според нашите познания то направо се е родило като част на гърцките „Мистерийни култове“, която е станала публична и древните трагедии със своя дълбок символизъм са доказателство за произхода им. Те са предизвиквали психически катарзис, водели са човека до откриване на природните и моралните закони и са му откривали вратата към божественото.

Но ние вече нямаме такъв вид култура, с незначителни изключения нашата модерна култура не води до духовност, нито до сфера на религиозното, тя просто не е „култова“, а тотално светска, станала е развлечение. Останала е само ностлагичната терминология.

СПОРТ

Спортните състезания винаги са изпълнявали ролята на забавление. Освен това от своето начало са свързани с празнична атмосфера. През последните десетилетия обаче виждаме предимно в рамките на големите колективни спортове още по-силно поведенчески модели, които са по принцип религиозни, по-точно псевдо-религиозни.

Можем да четем заглавия или да слушаме езика, който се използва в сферата на спорта: „Известният отбор строи своя нов футболен храм“, „Вратарят защитава своето светилище“ или поведението на феновете пеещи „химни“, „обожаващи“ своите герои… и т.н. Дори се е появило официално агентурно съобщение за футболен отбор, който има план да построи гробище за своите верни фенове. Принадлежността към някакъв спортен клуб за определени хора става вероизповедание или както се казва „начин на живот“. Това е безспорно модел на псевдо-религиозно поведение.

ИКОНОМИКА

Тази сфера седи на трона на съвременното общество. Тя е станала областта съдържаща най-желаните съкровища и цели на модерния човек, или поне всекидневната пропаганда се опитва да ни убеди в това. И затова трябва да съдържа много от псевдо-религиозните елементи.

Неделното посещение на църква отдавна е заместено с нещо друго. Големите „шопинг-центрове“ са станали блестящите храмове съдържащи в своите светилища извори на „щастие“, което трябва да трае поне една седмица или един месец, поне до следващата покупка. Но икономическото божество се нуждае от жертви. Без средства да не се посещава „свещеното място“. Тогава за мнозинство хора любимият „shoping“ се превърща в „screening“… И понеже не е лесно да печелиш средства, са били сътворени „полубогове“осъществяващи контакт между човека и икономическия бог: „депозит“, „лизинг“, „ниска лихва“, „ипотека“ са от по-могъщите, чийто лица ни се усмихват почти навсякъде…. за да не забравят маловерните тяхното съществуване.

Жреците на този култ са най-уважаваните в обществото. Техните думи относно прогнозата на икономическия ръст са очаквани с по-голямо нетърпение от посланието на папата. Дори и техните помощници броящи „свещените средства“ на гишето получават двойно по-висока заплата отколкото хората спасяващите нашите животи в болниците.

За друг пример могат да ни служат телевизионните игри (тип „Стани богат“, „Стани милионер“) с награда под формата на голяма сума пари. Тук срещаме нещо като модерна геройска псевдо-инициация, където героят трябва да мине през изпит от различни въпроси. Колкото по-коварен е въпросът, толкова повече пари спечелва. И така в светлината на прожекторите и със звуци на емоционална музика той се бори… И в редки случаи, с голяма доза късмет и с ускорен пулс на границата на инфаркт, най-накрая спечелва парите и може да сбъдне модерната мечта, да не работи до края на живота си. Наблюдаван от милиони (тихо завиждащи) по телевизията, той напуска нивото на „обикновените“ и преминава към „избраните“ от икономическото божество хора.

ТЕХНИКА

Самата техника, по-точно нейното възприемане от нас хората, съдържа също много псевдо-религиозни елементи. В специализираната литература вече се е установило понятието „Култът към свещения автомобил“, за когото пише Андрю Грийли:

…„човек трябва само да посети ежегодната изложба на автомобили, за да разбере, че тя е крайно ритуализирано религиозно представление. Цветовете, светлините, музиката, благоговението на богомолците, присъствието на храмови жрици (манекенките), великолепието и разкошът, щедрото пърскане на пари, стичащите се тълпи – всичко това във всяка друга култура не би представлявало нищо друго освен литургия… Никой гностик не е очаквал с такова нетърпение откровението на оракула, с каквото автомобилният богомолец очаква първите слухове за новите модели. Именно по време на ежегодното сезонно изложение висшите жреци на култа – търговците на коли – придобиват ново значение, тъй като неспокойната публика очаква с нетърпение настъпването на нова форма на спасение“. (Andrew Greely, „Myths, Symbols and Rituals in the Modern World“)

Един от „гурутата“ на модерното рекламно изкуство, отговаряйки на въпрос какво не му харесва в модерната реклама, отбелязва като пример големите телефонни оператори, които – според неговото мнение – са прeменили своите услуги в „религия“ и техните реклами вече не са презентация на върховата техника, а изглеждат като реклама на религиозни секти предлагащи „щастлив и пълен с усмивки живот“ – стига да се присъединиш към „святото семейство“ на оператора.

НАУКА

Именно нейните свещеници могат да бъдат считани за заподозрeни в „убийството на бог“, казано с думите на Ницше. Заедно с големия напредък, който е донесла на човека през последните два века, тя е разпространила и един вид материализъм. Въпреки, че е уличила в наивност или лъжа много от религиозните догми, тя ги е заместила със своята собствена позитивистка религия. И средностатистическият човек днес, не разбирайки почти нищо от сложността й, приема нейните хипотези като нови догми точно така, както предшествениците му са приемали религиозните (за което не можем да му се сръдим).

ПРИРОДА – ЕКОЛОГИЯ

За всички цивилизации природата е била нещо естествено свещено. Те са се отнасяли към нея истински набожно, разбирайки я като живо, одухотворено същество с божествено присъствие, възприемайки себе си като нейна част. Природата е била пропита със святост.

Десакрализацията на природата е съвсем модерно явление. Важи по-скоро за индустриалните общества и за (за жалост) най-образованите хора. За много хора природата е все още „тайнствена“, „величествена“дори „магическа“ – запазва сакралното си лице и сигурно не само поради естетическата си красота.

Да припомним и това, че всеки човек, в морето на този десакрализиран свят, има своите острови на блаженството под форма на любими места като роден край, място на първа любов и т.н. Това са свещените места в „личната вселена“ на всеки човек. Също така в безкраен океан на напълно десакрализирано време, в поток от светски дни изпълнени само с работа и забавление, всеки пази изцяло свещени мигове на най-важните и най-красивите събития в живота си. И по същия начин както древните хора са се завърщали при церемониално преживяване на своите митове към свещените мигове в историята, върща се и днешния човек към своите златни моменти, за да поднови ентузиазма и да го вдъхне на своите мисли и дела. Дори и модерният човек не е десакрализиран напълно, защото това е в противоречие с човешката природа.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Десакрализацията на живота, толкова характерна за нашата модерна цивилизация, не се появява за първи път в историята. Можем да я изследваме детайлно в Антична Гърция, по време на упадъка на Римската империя, или по време на различни „средновековни“ периоди в Китай и т.н.

Ако насочим своето внимание към онези времена, можем да открием и решения, които се предлагат, за да станат убежище на търсещите духовност. Интересно е, че си приличат взаимно. Основата им е еднаква: морална философия. От „моралистически школи“ в Гърция през стоицизма в Рим чак до учението на Конфуций в древен Китай.

• На Сократ му приписват мисълта, че единственото божество, което е достъпно на всеки човек, е неговата собствена безсмъртна душа.
• „Изживяването и разбирането на Бога е възможно с душа развита и засилена посредством Добродетелта“ – допълва стоическата философия.
• Мъдрецът Конфуций учи, че само посредством усъвършенстване на човешкото може да се постигне божественото.

Има все повече хора, които не се задоволяват с изкуствените заместители на свещеното в живота и с дълбоката любов към познанието търсят „Загадката“, която се намира в самите нас и в основата на Вселената. Тя е била свещена за човека в цялата ни история.

Един сигурен път към духовността е здрава, природна, едновременно езотерична и морална Философия, която ни предпазва както от капаните на дехуманизирания материализъм, защото ни показва метафизическото измерение на света, така и от капаните на модерния „езотеризъм“, който в много случаи е не повече от още един трагикомичен пример на невежеството и наивността.

Защо философията да е и морална? Защото истинският морал на човека – който се основава на надвременни етични ценности – идва отвътре, от това, което в нас е най-възвишено, духовно, вечно и – защо не – свещено. Това ни кара да сме честни и справедливи с хората и скромно благодарни към природата. Това можем да почитаме у себе си и у другите, в цялата природа и в космоса… без оглед дали обличаме своя ум с принципите на някое религиозно течение или не. Такъв подход към свещеното не се нуждае непременно от физическите свещени предмети или символи, макар, че не ги изключва. Защото в крайна сметка: не е ли всяко материално творение в природата малък храм за своята духовна Идея, която го е породила?

Видяхме, че няма нужда да правим човека на „религиозен“, той е такъв по природа. Въпросът е накъде да бъде насочено това чувство… не е ли вече време да го обърнем от преходното и фалшиво лустро към това, което е естествено такова?

Духовността не идва неизбежно от религиите, а идва от Духа. И когато осъзнаем свещеното в себе си, по-лесно ще можем да го открием във Вселената и във всяка от нейните части. Както винаги, решението на най-важните проблеми и въпроси се намира в самите нас.

Антонин Винклер