Един от най-големите капани на цивилизацията, в която живеем е, че създава „капсули на прогреса“, в които живеем частично или напълно ние, „западните хора“. Капсулите са пълни с напредналите технологии, има много стъкло и светлини, много маркови продукти, интелигентни коли, красиви дрехи, умни телефони, малки продукти в големи опаковки, все по-вкусни ястия, екрани с толкова интересни предавания, и науката, главно науката, модерната магьосница, на която се вярва по принцип.
Може би ще ви изненадам с твърдението, че един от най-полезните за днешния човек изгледи, е сигурно този към сметището. Не към малките, които се образуват навсякъде, а към големите. Там се озовава огромно количество от нещата, които минават през нашите ръце, това, което вече не служи (защото вече не се трудим да го поправяме), това, което излиза от мода, безмилостната диктаторка; това, което е надминато от нов модел (нищо, че и старият си е вършел работата, новото си е ново). Там ще пребивават със столетия и ще пречат или замърсяват средата вещите, които сме докоснали за няколко секунди или месеци. Това е „тъмната страна“ на нашата цивилизация. Към всяка „капсула на прогреса“ се пада по едно сметище, където се озовава всичко, което не искаме да виждаме. Обаче то разказва другата половина от истината за нас и нашия свят, неприятната половина. Това е страната, която заветно не искаме да гледаме. Обаче сметището ни показва истинската съдба на вещите… и разкрива тъмната страна на нашите характери и нашата култура.
За всичко, което използваме, купуваме, употребяваме… или коментираме, можем да си зададем този въпрос: „Каква е твоята „невидима страна“?“ Често ще откриваме болезнени факти… Страдащи животни и човешка жестокост зад красивите палта от естествена кожа; гладни и неграмотни деца зад маркови дрехи; мъртви птици зад найлонови торбички и пластмасови бутилки; повече рак зад „light“ цигарите; повече дефекти и боклук зад „намаленията“…, или манипулирани хора зад информационните технологии; глобализация на насилието и пороците зад интернета; милион недохранени деца зад всяка ракета в космоса; хиляда учители в училище със срамно ниска заплата зад всеки „гениален“ футболист с астрономически приходи; усъвършенствани престъпници зад всеки сериал, откриващ най-модерните полицейски методи и разузнавачески технологии; повече радиация във въздуха зад всяка безжична технология… не знам къде да спра.
Явно е, понякога не можем да се откажем от такива продукти, защото просто нямаме друг избор. Но в много случаи има избор, ако осъзнаваме истината за нещата. А и ако няма, вярвам, че и съзнанието за „тъмната страна“ на това, с което боравим, допринася за нашето правилно отношение към света.
Ние, които сме естествени Философи – тоест тези, които търсят истината за нещата, не можем да затваряме очите си пред действителността и това включва и „не хубавата“ й част. Това би било малодушно, безотговорно и главно глупаво. Този свят е наш и всеки един от нас носи отговорност за него. „За будните има един общ свят, но всеки от спящите се обръща към своя собствен.“, ни казва Хераклит. Време е да напуснем своите капсули, в които е толкова уютно, защото или сме от късметлиите, които засега са здрави, засега млади или богати, или сме от другите и нашите „огромни“ лични проблеми стават оправдание за това да не се интересуваме от света. Щраусовата стратегия е меко казано наивна.
Какво се случва с предметите които изхвърляме? Къде приключват своя път ненужните за нас отпадъци? Сигурни ли сме, че пластмасова капачка хвърлена в природата не е стигнала чак до стомаха на някоя птица? Че една от милионите найлонови торбички, които взимаме по навик, не е прекратила по болезнен начин живот на едно невинно животно?
Нашият морален дълг е да знаем какво се случва с нашите „отпадъци“ и да променим своите ежедневни навици така, че да можем да се наричаме разумни и отговорни същества.
Няма смисъл да страдаме прекалено от лошотията в света. Истината от сметището е също будилник за душите ни, за да се включим по-активно в благотворителни проекти и работи, които подобряват не само нас, които участваме в тях, а също и света. Предимно дават шанс на хората да лекуват своето невежество, да стават по-чисти, по-отговорни, по-естествени…, което закономерно ще се отрази положително върху отровената природа, страдащите животни, замърсените реки…
Днес важи, че който иска да живее в по-хубав свят, трябва да се включи в неговото подобряване. Това е лесно, защото има инициативи, които са били създадени единствено с тази цел. Една от тях се нарича Новият Акропол и е отворена за всеки активен, отговорен и доброжелаещ човек.
Антонин Винклер
философ, директор на "Новият Акропол България"
Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.