В ЧЕСТ НА СВЕТИ ГЕОРГИ

Пред нас стои една необикновена фигура, разказите за която водят своето начало от дълбините на легендарното, затова е много трудно да бъде представена ясно. Въпреки това е несъмнено, че свети Георги е бил символ от такава важност, че през различните епохи е представян като емблема на рицарството, на честта и на саможертвата.

Най-ранните сведения говорят за Георги, принц на Кападокия, който бил воин, подчинен на заповедите на император Диоклециан. Починал е около 303 г. сл. Хр. и оттогава се почита заради своята забележителна християнска святост. Все пак има и едно събитие, митично или не, което се помни открай време, и това е гибелта на Змея. Безброй версии, някои по-стари от други, разказват как свети Георги спасява царска дъщеря от участта да бъде принесена в жертва на Змей и откъде се е зародила славата му на непобедим воин, заради което бива почитан като покровител на воините.

Тук митът подкрепя нашето търсене и ни помага да разпознаем този герой и светец. От гледна точка на символиката, както през Средновековието, така и в по-ранни времена, Змеят олицетворява материята, злото, тъмните сили, които дебнат и искат да разрушат всичко с огъня на отприщената ярост. Принцесата, в противовес, символизира душата, чистотата, онази святост, която се пази зад стените на замъците, за да бъде видяно красивото ѝ лице само когато се подаде през някой прозорец или само когато иска да покаже страданието си, че е в плен на Змея на материята.

Битката на свети Георги със Змея е типичната битка на рицаря, който знае, че всяка война, всяко усилие, всяка победа се ражда и приключва в нашите недра. Освобождаването на девойката от Змея е освобождаване на душата от оковите, какъвто е и случаят със свети Георги, който умира като мъченик, спасявайки душата си от мъченията на „змея на плътта”...

Битката между Земята и Небето, между Змея и Принцесата, може да бъде извоювана единствено от човека, от изключителния Човек, който надделява над земната си природа и освобождава духовната. Всъщност Змеят и Принцесата никога не се срещат помежду си – те се изправят един срещу друг единствено в недрата на човека, водещ вътрешна борба, който ще бъде и страна, и съдник в този сблъсък.

Този мит, този символ в действителност е универсален. Свети Георги има поклонници в отдалечени места като Англия, Каталуния, Венеция, Португалия, Русия, Гърция... В историите на всички тези народи винаги е имало една бляскава броня, която е възпирала силите на злото и е връщала благородната душа на нейния трон от добродетели. 

Сега, през месец май, в чест на свети Георги, продължаваме да сразяваме змейовете, защото Рицарите все още съществуват и няма да изчезнат от лицето на Земята, докато има дори само един човек, готов да защити Доброто, Вярата, Красотата и Справедливостта.

Делиа Стайнберг Гузман