С началото на новата година всички очакваме подобрения, края на кризите, завръщането на прогреса и т.н. Виждам една възможност за подобрение, която зависи от нас. Нека най-напред да започна с думите на Леонардо да Винчи:
“Ако хвалиш нещо, което не разбираш добре, грешиш, но още по-лошо е, ако това хулиш.”
Преди няколко седмици медиите разпространиха името и снимката на млад мъж от Варна, обявен за “убиец” на едно момиче. След няколко дни се оказа, че е била грешка. Някой е сбъркал името, приличащо на “правилния” заподозрян. Обаче първото момче и семейството му са вече потънали в тежко психично състояние, в истинско безпомощно отчаяние спрямо несправедливостта, която е опетнила невинните хора. Официалните “извинения” няма да пречистят всички подозрения, няма да изсушат сълзите… Представителят на един от вестниците каза, че съжалява, но не се чувства виновен, защото първият вестник в редицата е сгрешил, а техният “само е приел и публикувал грешната информация”…
Хайде да подобрим света с една малка капка: да сложим край на отвратителния порок, наречен “клюкарство”. Една клюка, подозрение, съмнение или безмилостна критика, една капка кал, хвърлена върху някого в днешния технологичен свят, успява да обиколи света за няколко часа… и вече никога не може да се изтрие казаното от мислите на хората!
Не си ли струва в личен план да устоим на изкушението да критикуваме? Да не слушаме клюки и да не ги разпространяваме? Да защитим добрата възможност, вместо да подкрепим лошата? Да не отправяме съмнения, критики и обвинения без да сме напълно сигурни? Даже и ако сме сигурни, можем да направим жест, който бихме искали да направят останалите спрямо нас, ако ние се озовем в подходяща за критика ситуация… Една щипка великодушно, милосърдно мълчание ще украси самите нас и света! Или както казват арабите:
АКО ГОВОРИШ, ТО НЕКА ТВОИТЕ ДУМИ ДА СА ПО-ДОБРИ ОТ МЪЛЧАНИЕТО…!
Антонин Винклер
философ, директор на "Новият Акропол България"
Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.