Новото издание на нашия литературен клуб беше посветено на Сент-Екзюпери и неговата книга „ЦИТАДЕЛА“.
Тази невероятно богата и специфична книга събуди съответно богат и дълъг дебат. Някои от участниците я съпоставиха даже с великите книги на световната мъдрост. Едновременно не лесна за четене, макар и написана на поетичен език, тя предизвиква много разсъждения буквално над всяка страница.
Коя е Цитаделата на автора? От една страна – това е споделеният опит на един имагинерен владетел, който гради своята империя около няколко здрави духовни идеали, обвързани с морални ценности. Конкретно описаните приложения на практика в обществото са на места толкова вълнуващи и изненадващи, че карат читателя да помисли над най-мъдрите идеали и над смели, за някой може би и провокативни политически и етични мерки, които в значителна степен противоречат на модерните неолиберални стандарти.
Но от друга страна - Цитаделата я строи авторът и „в сърцето на човека.“ Това дава на текста едно друго измерение, дълбоко философско, етично и духовно.
Ето и някои от коментираните сентенции:
„Накарай ги да съградят заедно кула и ще ги превърнеш в братя. Но ако искаш да се мразят, хвърли им зърно.“
„Човекът е преди всичко творец. И само хората, обединили усилията си, са братя.“
„Една цивилизация се основава на онова, което изисква от хората, а не от това, което им дава.“
„Не обичам хората с лениви сърца. Онези, които не се заменят за нищо, не стават за нищо.“
Антонин Винклер
Антонин Винклер