Танхойзер и прегръдката на душата

Танхойзер и прегръдката на душата

В началото на месец юли имахме удоволствието да се насладим на операта „Танхойзер“ – част от традиционния летен Вагнеров фестивал.

Вагнеровата творба ни разтърси със своя дълбок смисъл, интензивност на  емоциите и образност на картините, изрисувани майсторски с музикалната палитра на композитора.

Впечатляващ е образът на певеца – рицар и вечен търсач на себе си - Танхойзер. Обсебен от плътските страсти, роб на Богинята на любовта Венера, изпаднал в заслепение от вечното щастие, присъщо на боговете, но не и на хората, Танхойзер внезапно се събужда и, изпитвайки вътрешна неудовлетвореност и самота, започва да мечтае да се доближи отново до духовната чистота на нежната Елизабет – любимата от миналия му живот, която не е преставала да го обича и да очаква завръщането му. Пристигнал в родния дом, приет от своите приятели, той обаче отново възпява Венера и нейната чувственост, без да си дава сметка колко наранява чистата любов на Елизабет.

Това разделение, този дълбок вътрешен конфликт между духа и материята, между възвишеното и ежедневното съпътства всеки един от нас. Колко често и ние се чувстваме самотни, неразбрани, отхвърлени, и оставаме глухи за тихия и успокояващ глас вътре в нас? Колко пъти съществото ни се превръща в арена на различни стремежи, на вътрешни борби между крайности, които ни разкъсват?

Красивата Елизабет, жертваща се за своя любим, го извисява, приласкава и изчиства тъмнината му. Тя е символ на нашата Душа, която не ни изоставя никога, а търпеливо и с любов чака нашето завръщане.