Смелост е добродетелта, която японците и другите народи от далечния изток, приписват на петела. Китайската идеограма за петел е Ки – хомофонна на тази, означаваща благоприятен. Външният вид и поведението му символизират „пет добродетели“: гражданска добродетел заради гребена, с който прилича на мандарин; бойна добродетел заради шиповете на краката му; добродетел, свързана с куража, заради поведението му в битка; добродетел, свързана с добротата заради това, че защитава своите кокошки; добродетел, свързана с доверието, заради точността, с която предизвестява утрото. Нещо повече – петелът може ефективно да противодейства на злите сили, произлезли от тъмната нощ, като ги изведе от къщата, ако нейните обитатели нарисуват облика му върху своята врата.

В България „петльовден“ е свързан със събирането на тежкия за народа кръвен данък през турското робство – взимането на малки момчета („еничари“). Кръвта на петел, с която една смела жена опръскала къщата си, е заблудила турците, които са повярвали погрешно, че жената е изпълнила заплахата по-скоро да убие собственоръчно сина си, отколкото да го даде на турските власти.

В тибетския будизъм петелът е считан за изключително злополучен символ. Представян е в центъра на колелото на Живота, заедно с прасето и змията като една от трите отрови. Той символизира страст, привързаност и алчност, задвижващи колелото на Закона.

В Европа петелът е разглеждан като образ на гнева, на взривоопасната проява на неумерените и объркани страсти. В гръцката традиция Велканос – критски бог-петел, бил равнопоставен на Зевс. Петел стоял до Лето, бременна от Зевс, когато тя родила Аполон и Артемида. Ето защо петелът е посветен на слънчевите богове и на лунните богини. Освен това той е и специалният атрибут на Аполон.

Петелът бил принасян в жертва на Асклепий, син на Аполон и богинята на медицината, защото птицата била вестител на душите на мъртвите, които трябвало да поведе към отвъдното. Асклепий е и богът, който чрез своите чудодейни сили, върнал мъртвите отново към живота на Земята. Точно поради тази причина петелът е и емблемата на Атис, ориенталския Бог-Слънце, който умрял и след това възкръснал. Това обяснява защо петелът е приписан и на Хермес, пратеникът, който пътувал през трите нива на космоса.

Петелът, редом с кучето и конят, е едно от животните принасяни в жертва по време на погребалните ритуали на древните германци.

В скандинавската традиция петелът е символ на военната бдителност, поставен на най-горните клони на дървото ясен Иггдрасил, за да предупреждава боговете, когато великаните – техните врагове, се готвят да ги атакуват. Когато птицата е разположена на църковни кули, тя приема ролята на защитник и пазител на живота. Тя е и емблема на Христос също като орелът и агнето, символи на светлината и възкресението. В книгата на Йов петелът е символ на божествената интелигентност, докато ибисът е символ на мъдростта. Талмудът превръща петела в майстор на учтивостта, тъй като възвестява своя Господ – Слънцето, с кукуригането си. В исляма петелът се радва на особена почит. Самият пророк твърди, че белият петел е неговият приятел, защото оповестява присъствието на ангел. Освен това Пророкът забранява петела да бъде проклинат, което призовава към молитва. В анализа на сънищата както змията, така и петелът са представяни като символи на времето.

Автор: Новият Акропол