Намираме се в един динамичен и взаимно свързан свят – ако го забравим, това може да ни доведе до ситуация на вътрешна мъка – състояние, което древните гърци наричали хибрис – всичко онова, което се отклонявало от универсалната хармония.

Говорим за Вселената и имаме предвид звездите, планетите, животните, Небето, Земята, снега… и забравяме смисъла и значението на думата Вселена. Вселена – това означава онова, което е насочено в една единствена посока.

Манифестът е публикуван в списание “Explore” и постепенно се присъединяват към него стотици други учени (вижте подробности на английски език).

Един от многото парадокси в живота е, че в нашето време на масова и бърза комуникация на хората им е изключително трудно да общуват помежду си.

Вероятно на всеки от нас, философите, му се налага да отговаря на въпроси от сорта на: “За какво ти е тая философия?” Днес задавам този въпрос на себе си: за какво ми е тя в живота? На какво ме е научила?

Всички молим живота за различни неща. Всеки по свой собствен начин иска да получи нещо специално. Но в своето наивно невежество смятаме, че само защото съществуваме, имаме право да получаваме и животът ни дължи този дар.

Лекция, изнесена в Гърция, през 1982 г., от Хорхе Анхел Ливрага, Основател на международна философска и доброволцеска организация Новия Акропол.

“Разликата между плаващия дънер и лодката, изработена от същия дървен материал е, че тя има гребла, с които може да гребе срещу течението.” Д-р Н. Шри Рам

Емпатията като практическа добродетел е голяма победа над егоизма и егоцентризма. Тя е катализатор на обичта и истинското братско съжителство.

Не бягаме ли всички от нещо? Някои от своите проблеми, очаквайки, че те сами ще се разрешат? Някои пък от трудните решения, очаквайки, че може би ще се смекчат с времето? От неудобните действителности?