Днес, философите по сърце, се чувстваме неразбрани и борени от тези, които не обичат мъдростта, от тези, които виждат отрова във философията, тъй като тя може да доведе до истината, от която толкова се боят.

Най-ценното благо, което може някой да притежава и може да се сведе до фразата, която отбелязва великата цел на човешките животи: „да сме триумфални в живота“.

Този въпрос днес си задават милиони хора. Струва си да намерим подходящ отговор, съответстващ на истината. Ще потърсим най-простите и преки пътища…

Какво стана с любовта, която носи щастие, тих възторг, чувството, че ще се пръснеш, защото изведнъж сърцето ти се струва твърде малко? Къде са мъжът и жената, които предлагат един на друг всичко, което имат, без да искат каквото и да било в замяна?

Как да не се загубим в езотеризма? Няма по-лесна за объркване област от тази, в която доказателствата за верността на нещата не са физически, даже понякога нито „логически“.

Защо изкуството да си "над" нещата понякога успокоява, а понякога води до безразличието и нерешаването на проблеми? Над какво в действителност има нужда да се извисим и как да го направим?

Как бихте назовали днешния свят? Живеем ли в превратна ера от историята? Сигурно много хора са си го казвали (виждайки първия велосипед, бинокъл или оръдие). Днес се променят не само ценностите, а също и основните принципи чрез които възприемаме и разбираме света.

В тези времена, в които разпадът на различните форми на материализъм събуждат в широката общественост огромен интерес към древните учения на Езотеризма и Магията, предлагаме статия за една истинската енигма, позната под името Елена Петровна Блаватска.

Нашият клон на Новия Акропол в България навърши 15 години. И вие, нашите читатели сте част от него. 15 години пълни с практическа философия, с активна култура и с ангажирано доброволчество.

Във всеки един от нас се крие човек, който се огъва пред обстоятелствата и страда като вол с наведена глава, но и друг, който се мъчи да ги превъзмогне с помощта на благородна и сияйна кауза.

Прекрасна алегория за съдбата на една река, в която всеки човек може да се припознае.

На какво се опира доверието в себе си, за да не стане надменност и суета? Какво трябва да открием за себе си, за да стъпим върху здравата почва на самодоверието?