Смарагдът е камъкът на зелената светлина, която го дарява едновременно с езотерично значение и възобновяеми сили. В Централна Америка камъкът е бил асоцииран с дъжда и кръвта, както и с всички символи на лунния цикъл. Той се смята и за знак на плодородието. Ацтеките го асоциирали с птицата кецал, символ на възраждащата се пролет, а също така – и с Изтока и всичко, свързано с култа към Кецалкоатъл.

Благотворното влияние на смарагда е признато и в Европа, където на камъка се приписва качеството да улеснява раждането.

Алхимиците считали смарагда за камъка на Хермес, тъй като имал свойството да прониква през тъмнина.

Камъкът е дал своето име и на Смарагдовата плоча, приписана на Аполоний Тиански, която съдържала тайните на сътворението на човечеството и науката за причините за възникването на всичко. Според херметичната традиция смарагд се отчупил от челото на Луцифер по време на неговото падане. Според средновековния фолклор смарагдът, поставен върху езика, позволявал да се призовават злите духове и да се разговаря с тях. Също така се смятало, че той може да лекува някои заболявания, особено онези, отнасящи се до зрението.

Почти навсякъде смарагдът се смята за най-мощният талисман, тъй като е мистериозен камък, който може да бъде опасен за непознаващите неговите сили. Роден от ада, той би могъл да се обърне срещу неговите обитатели, чиито тайни знае.

В Апокалипсиса на Св. Йоан Бог се явява, обграден от дъга, която „наглед прилича на смарагд“. Граалът е изваян от огромен смарагд.

Като камък на окултното знание в смарагда се преплитат, както и във всички символични обекти, щастието и нещастието, доброто и злото.

Християнската традиция прави разграничение между неговите свойства, свързани с Небесния и Подземния свят, с Доброто и Злото, противопоставяйки синьото на сапфира със зеленото на смарагда. Независимо от всичко, смарагдът е считан за скъпоценния камък на Папата.

Някои египетски и етруски вярвания оцелели по време на християнското средновековие (като това за камъка, поставен върху езика, позволяващ да се разговаря със зли духове). Така смарагдът бил определен за скъпоценния камък на ясновидството.

В древен Рим той се свързвал с Венера. В Индия се смятало, че дарява безсмъртие. Смарагдът е израз на сменящите се сезони, а също така и на положителната сила на Земята, на проявата на живот и на еволюцията.

Автор: Новият Акропол