Кадуцеят е един от най-древните символи, гравиран още върху вазата за възлияния на цар Гудеа от Лагаш, 2600 пр.н.е., както и върху каменните таблички от Индия, наречени nagakals. Формите и интерпретациите на кадуцея са много по-разнообразни, отколкото човек може да си представи.
Кадуцеят или Меркуриев жезъл (гр. karykeion или kerykeion) – символ на вестителя на боговете Меркурий (у гърците: Хермес) е вълшебна или херолдическа пръчка, около която симетрично в противоположни посоки се увиват две змии. По този начин тя уравновесява двата аспекта, ляво и дясно, дневен и нощен, на символа на змията. Змията притежава този двоен символичен смисъл: един благодатен и друг разрушителен, които кадуцеят представя в техния антагонизъм и равновесие. Това равновесие и поляритет се отнасят преди всичко до космически сили, изобразени в по-общ смисъл от двойната спирала.
Легендата за кадуцея се отнася към първичния хаос (две змии се борят) и неговата поляризация (разделянето на змиите от Хермес), като финалното увиване около пръчката реализира равновесието на противоположните тенденции около оста на света, което превръща кадуцея в символ на мира и на универсалния ред. Хермес е вестител на боговете и водач на хората при техните промени на съзнанието, което отговаря на двете посоки – възходяща и низходяща на силите, представени от двете змии.
Kадуцеят придобива пълния си смисъл в гръцката епоха, когато върху змиите са добавени крила. Пръчката символизира екватора, крилете – времето, а двете змии (мъжка и женска) – слънцето и луната, които в продължение на една година, обикалят еклиптиката, върху която са понякога разделени, друг път обединени.
В образния свят на алхимията двете змии били тълкувани като олицетворение на двата противоположни принципа, които трябва да се обединят – сярата и живака, фиксираното и волатилното, влажното и сухото, студеното и топлото. Те се помиряват в златния съюз на оста на кадуцея, който така изразява фундаменталния дуализъм, даващ ритъм на цялата херметична мисъл и който трябва да се резорбира в единството на философския камък. Така кадуцеят се превръща в символ на равновесието, постигнато чрез интегриране на противоположните сили.
За римляните кадуцеят представлявал моралната уравновесеност и доброто поведение: пръчката изобразява властта, двете змии благоразумието, крилете – усърдието, а шлемът – възвишените мисли.
Кадуцеят също обединява четирите природни елемента и техния символичен смисъл: пръчката отговаря на земята, крилете на въздуха, змиите на огъня и водата, извор едновременно на живот и смърт.
Според езотеричния будизъм пръчката на кадуцея представлява оста на света, а змиите – Кундалини, онази сила, която спи увита в основата на гръбнака и която се издига последователно през чакрите чак над фонтанелата, символ на чистата енергия, която задвижва вътрешната еволюция на човека.
Дуалността на змиите и на крилете показва върховното състояние на сила и власт над себе си, което може да се постигне както на нивото на тялото (змиите), така и на плана на духа (крилете).
Автор: Новият Акропол