ИЗКУСТВОТО ДА ОТКРИВАМЕ БОГ

ИЗКУСТВОТО ДА ОТКРИВАМЕ БОГ

ИЗКУСТВОТО ДА ОТКРИВАМЕ БОГ

Автор - Хорхе Анхел Ливрага
Категория - Философия

Човечеството никога нямаше да може да подчини природната материя около себе си, ако не притежаваше една очевидно свръхестествена способност – усещането за Бог. Това, а не нещо друго, коренно е разграничило хората от животните.

Според най-древните традиции, които не противоречат на последните научни изследвания, съществото, което обикновено назоваваме  „Хомо Сапиенс”, не е поставило началото на Човечеството. Това са останки от един предишен вид, чиято култура и цивилизация били разрушени и от нея се породила една нова цивилизация -  настоящата.

Характерно за този „Хомо Сапиенс” и това,  което го различава от дегенериралия хуманоид, наречен „Хомо Хабилис”, е, че от началото до края целият му живот, отразен в останките от неговите произведения, е бил наситен с магия, тоест с един вид метафизическа техника, която е служила за осъществяването на мистериозния контакт между неговата собствена духовна идентичност и Божественото.

Култовете към Богинята - Майка или към Бащата - Мечка не са нищо друго, освен външни форми на едно живо и постоянно възприятие на онова „Нещо”, което се намира отвъд строго видимото, а по средата стоят неопределен брой посредници – от Природните Духове до великите Богове - които ръководят съдбата на небесните светила, включително и на нашата собствена Земя.

В течение на стотици хилядолетия, цикли и превратности от всякакъв тип, Човекът се е опитал да вникне интелектуално в тази инстинктивна интуиция, наследена от неговите предци. И така, както едни хора се специализират в обработването на дървото или на камъка, други се насочили по същия начин към метафизичното, към  сбора от най-възвишените познания, към една Висша Наука, която впоследствие се прославила под наименованието Магия.

Вътрешното преживяване на тези духовни знания се различавало в контекста на всеки народ и в зависимост от кастата на жреците. Те скоро осъзнали, че духовните им  преживявания не могат да се предадат на масите, ако не са представени под формата на притчи, анекдотични разкази, морални правила и церемонии, които да помогнат на по-малко облагодетелстваните в техните контакти с Божественото, да могат също да го усетят, макар и рядко. Така се зародили всички религии. Онзи, който приемал Божествената Искра в Своите Недра и на когото била дадена възможността да я предаде на останалите по един естествен и кодифициран начин, се превръщал в основател на определена религия.

Въпреки ужасните загуби, предизвикани от невежеството и влечението на хората към разрухата – нещо, което и сега усещат почти всички човешки същества, все още са запазени почти непокътнатите остатъци от последните съществували в Света религии. Тези остатъци се приспособяват към историческия момент и географското положение, независимо от мястото, където първоначално са възникнали. Така става лесно да се разбере, че Сидхарта Гаутама Буда през 6 век преди настоящата ера не е могъл да предаде същото Послание, което предава Иисус Христос 500 или 600 години по-късно, в друга ера и на друго място.

В наши дни съществуват милиони привидни атеисти, както и милиони вярващи в някои от големите религии, каквито са Брахманизма, Будизма, Християнството, Юдаизма или Исляма. Наред с тях съществуват хиляди секти, плод на същите тези вярвания, както и други такива с неясен произход. 

Защо казваме „привидни атеисти”?

Дори и да има хора, които официално нито вярват в Бог, нито го  възприемат по някакъв  начин и даже твърдят, че това понятие е напълно изкуствено създадено заради ужасната сянка, която вдъхва смъртта, голяма част от тях отхвърлят не толкова възможността за съществуването на една Космическа Интелигентност, задвижвана от една Необходимост или Висша Воля, колкото инфантилните начини, по които религиите представят големите мистерии, вълнуващи Човека от зората на неговия произход.

Необикновеният технологичен напредък и открилите се през последните два или три века пред човека пътища за научно познание са направили уязвими най-известните вярвания за Космоса, създадени преди 7.000 - 8.000 години, физическия рай и ад, възкръсването на тялото или пък  моретата, които се разтварят, за да преминат избраните народи и се затварят, за да удавят неприятелите. Днес има много хора, които живеят с присадени от чуждо тяло сърце или черен дроб, летят с апарати, които се издигат над най-високите планини и обикалят света. Съществуват и други уреди,  създадени от човешка ръка,  които достигат по-далеч от всичките „небеса”, споменавани в течение на хилиядолетия в Свещените Книги. Наред с тези несъмнени успехи, както и още много други, които ще бъде досадно да споменаваме,  Човекът открива все повече, че планетата, на която живее, е като едно живо същество и че нейните жители – били те растения, животни или хора -  притежават изкусно сътворени тела, с показатели на работоспособност, оцеляване и възпроизвеждане, което никоя машина не може да постигне.  

Без съмнение властващият материализъм е причината тези чудеса да са само предмет на любопитство, а в религиозната област продължават да се търсят отговори на всички въпроси – включително и на най–основния – за изкуството да откриваме Бог, но то е обяснено единствено в старите текстове, чиито смисъл е бил изопачаван толкова пъти. А ако отговорите не бъдат разчетени, не се отхвърля самия текст, нито се търси неговия символизъм, а се отрича съществуването на Божественото Същество въобще – нещо, което впоследствие поражда мъка, поквара и злини. 

Тази грешка е гибелна за качествата на Човека и го озверява, кара го да се „сгромоляса назад”  в най-глупавия атеизъм или в най-ограничаващия фанатизъм.

Ние предлагаме друг път - философията по класически начин

Този път може относително лесно да ни доведе до среща с Бога в нас и навсякъде около нас.

Ако намалим нашата материалистична инертност, ако се освободим от нашия товар от мъка, невежество и слепота, лесно ще открием, че всички неща, започвайки от субатомните структури и галактическите гнезда, минавайки през артистично-функционалния дизайн на крилата на насекомите и стигайки до скелета, който крепи нашето смъртно тяло -  всичко е измислено и изчислено със свръхчовешка точност. Това е една явна функционална екология, която свързва всички космически елементи и ръководи  мъдрите циклични закони.

Спрете и наблюдавайте

Вижте невероятната хармония, която крият венчелистчетата на едно цвете или кристалните структури. Те сами  никога не биха могли „да се измислят”, така че да станат толкова перфектни и смайващи. Трябва да има „Нещо”, което да ги е измислило, да ги е създало, и тази Мисъл има нуждата от определена Воля, която да я поражда и оправдава.

Един здравословен „Философски пантеизъм” показва на интелигентните и свободни от предразсъдъци хора съществуването на „Нещо Висше”, което спокойно можем да наричаме Бог и което, посредством безброй посредници, е създало такива чудеса. Това „Нещо” не забравя никого и нищо. Всичко е интелигентно, живо и ефективно.

Спрете и наблюдавайте.

Активното наблюдение на чудесата, които откриваме, съзерцавайки сложно съставените очи на една муха или аеродинамичната структура на лястовицата, не са загуба на време, а точно обратното.

Материалистите казват, че всичко е плод на еволюцията, на случайността и т.н. Специфичните термини нямат значение... Една интелигентна еволюция, която се възползва от опитите и случайността, в която всъщност няма нищо случайно, а е сбор от причини и следствия, показва, че нашия Космос и самите ние се намираме в един „Макро-Биос”, в едно  Супер-Битие, което е задвижило едно супер – съществуване с чудесна функционалност. Ние сме потопени в него и то е в нас, във всички наши аспекти и нива на съзнанието.

Всичко е Бог

Ако не беше така, ако дори една прашинка бе лишена от Бог, то тази прашинка би ограничила  Бог, и това щеше да е отклонение, тъй като най-важният атрибут на Бога е вездесъщността Му във всичко - във всички неща и същества. Ако не съществуваше Бог, те също не биха могли да съществуват. Тази частица прах от нашия пример,  погледната под един мощен микроскоп, ще ни се разкрие като един хармоничен микрокосмос, жив и действащ, какъвто е Слънчевата Система.

Ако си възвърнем почти изгубената способност да откриваме Бог, ще се освободим от много ограничения, расизъм и фанатизъм. Ще се освободим от тъгата и ще се превърнем в истински безкористни, добри и справедливи хора.

Бог не е един суров съдия, нито баща, нито майка, нито пък палач... Бог си е просто БОГ... Който го е открил, знае това.

Хорхе Анхел Ливрага

Хорхе Анхел Ливрага

Философ, историк, основател на "Новият Акропол"

0 коментара

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.