За свободата на словото - 423 години след героичната смърт на Джордано Бруно

Днес, философите по сърце, се чувстваме неразбрани и борени от тези, които не обичат мъдростта, от тези, които виждат отрова във философията, тъй като тя може да доведе до истината, от която толкова се боят.

Най-ценното благо, което може някой да притежава и може да се сведе до фразата, която отбелязва великата цел на човешките животи: „да сме триумфални в живота“.

Този въпрос днес си задават милиони хора. Струва си да намерим подходящ отговор, съответстващ на истината. Ще потърсим най-простите и преки пътища…

Какво стана с любовта, която носи щастие, тих възторг, чувството, че ще се пръснеш, защото изведнъж сърцето ти се струва твърде малко? Къде са мъжът и жената, които предлагат един на друг всичко, което имат, без да искат каквото и да било в замяна?

Защо изкуството да си "над" нещата понякога успокоява, а понякога води до безразличието и нерешаването на проблеми? Над какво в действителност има нужда да се извисим и как да го направим?

В тези времена, в които разпадът на различните форми на материализъм събуждат в широката общественост огромен интерес към древните учения на Езотеризма и Магията, предлагаме статия за една истинската енигма, позната под името Елена Петровна Блаватска.

Във всеки един от нас се крие човек, който се огъва пред обстоятелствата и страда като вол с наведена глава, но и друг, който се мъчи да ги превъзмогне с помощта на благородна и сияйна кауза.

Прекрасна алегория за съдбата на една река, в която всеки човек може да се припознае.

Човек трябва да умее да слуша. Няма нужда да бъде ням или бавноразвиващ се, а да отдаде почит на тази изключителна способност като уважи човека, стоящ пред него, който също като него търси общуване.