КАКВО Е НОВИЯТ АКРОПОЛ?

Ще започнем нашия днешен разговор като се опитаме да дефинираме какво е и с какво се занимава Новият Акропол. На първо място, неговото име сочи за намерението да се построи един висок град, но не в материалния смисъл на думата, а в духовния. Освен това се наричаме “школа” или “философско движение”. Днес философията се разбира като нещо много абстрактно, но за класиците философията е била нещо много по-обширно. През посткартезианската епоха философията, науката, политиката, изкуството и религията се разделили. Това създало в рамките на Човечеството истински племена със своите тотеми и табута. Тоест, литераторите се събират с литераторите, военните с военните, музикантите с музикантите.

Днес са много малко мъжете и жените, които имат хуманистични интереси, така че да могат да имат отношение към различни теми, което ни отчуждава един от друг. Връхлита ни студенина в сърцето и определено усещане за самота. Преди философията е била една тенденция към познанието, към истинататака че всеки мъж и всяка жена по естествен начин са били философи. Когато едно дете пита своя баща:“Какво е Луната?”, “Защо дядо има бяла коса?”, “Защо рибите не се давят във водата?”, това дете има философски подход. Естествено културата, която впоследствие възприемаме заглушава това вътрешно дете, сломява го. И така Новият Акропол като повече от опит да създаде нещо ново, е начин как да събудим Вътрешния човек във всеки един от нас, започвайки от понятието за индивид. Платон говорел за индивид, общество и държава. В съвремието ние сме забравили за важността на индивида. Обикновено вярваме, че политическите, социалните, икономически и религиозни проблеми ще бъдат разрешени от един вид социална или политическа формула и така човекът е поставен на заден план, изолиран, разтревожен, посред едно общество, което не го разбира. Забравени са много основни елементи в конструкцията на нещата. Партенонът е построен от Иктин и Каликрат, но също така е било необходимо да се избере един хубав камък. Така че една верига е толкова силна колкото е силно най-слабото от звената ѝ; не е достатъчно да се мечтае за голяма верига, има нужда да се изградят силни и добре координирани звена.

Не може да съществува общество, нито Държава, ако не съществува индивид в истинския смисъл на думата. В Новия Акропол отделяме голямо внимание на формирането на индивида, на това “да познаеш себе си”. Основополагащо е да се познаем, да разберем коя част в нас е благородна или духовна и коя не е толкова благородна и е по-материална.

Затова ние черпим от древните езотерични теории за структурата на човека, които съвпадат при всички големи култури от Античността. Днес това се опростява като се говори за тяло и душа. Психологията, една доста нова наука, е въвела нещо между душата и тялото, но забравя например, че тук в Гърция, в епохата на големите философски школи Душата е била представяна като една пеперуда, като нещо, което постоянно се движи и не се намира в покой. Как можем да успокоим своята душа? Как можем да я насочим към онова, което искаме? Като се познаем, като познаем себе си в дълбочина.

Древните казвали, че имаме седморна конструкция. Всички притежаваме видимо тяло. То е явно, можем да го докоснем – на санскрит индусите го наричали щула шарира, “това, което може да се удари”. Това плътно тяло е формирано от един вид сила, от виталност или магнетична аура, която е най-висшата част от физическото, което бихме могли да наречем енергийно тяло или праническо на санскрит. Над тях ще бъде носителят на емоциите, линга шарира, психическата част, както бихме казали днес. След това идва менталната част, която има два полюса – и както би казал Платон е съставена от едното и другото – една нисша част на желанията, по-материална, и една висша част, по-духовна, заради което индусите я разделят на кама манас и манас. Най-отгоре ще бъде нашата Душа, нашата мистерия, озарена от Агни, една форма на Христос вътре в нас; хората от изтока я наричат будхи, “онова, което приема светлината”. И най-отгоре на всичко това е дълбокият Аз, мистерията, Духът, наречен атма на санскрит или атму на египетски.

Четирите тела или нисши принципи са преходни, за разлика от трите висши. Когато се идентифицира със смъртната част, съзнанието се тревожи, защото се страхува от смъртта. Въпреки това когато съзнанието се изкачва и се обединява с безсмъртната част, освобождава се от страха от смъртта. Платон казвал, че човекът, който се вкопчва в преходното, чувства, че се изплъзва и си остава с преходното. Ние трябва да се идентифицираме с безсмъртното, с висшето, а не с нисшето. Знам, че е много трудно, защото са ни дали образование, при което дори когато говорим казваме, че сме тяло, а не – че сме душа. Съзнанието ни е фокусирано върху нисшата част и по този начин казваме: “Аз спя, аз ям”, докато истината е че този който яде, който спи, е тялото, не съм аз; Вътрешният аз не спи, не яде. Когато размишляваме малко над това, ще постигнем едно освобождение от трудностите и така ще започне да се ражда индивидът в нас.

Колкото до отношенията между индивидите, Новият Акропол задълбочено изследва теориите на Платон, и най-вече тези, които са изложени в книгата му “Държавата”. Вярваме, че всички хора имат еднакви права и всички сме деца на Бог. Но не всички сме еднакви, не вярваме в еднаквостта на хората, не вярваме, че по отношение на една определена тема мнението на един човек има същата стойност като на някой друг. Да предположим, че днес се чувствам болен и попитам някого за помощ. Какво ще направим? Ще повикаме лекар или ще гласуваме, за да видим кой ще ми помогне? Може би би била избрана някоя много симпатична госпожица или девойка, но която въобще не разбира от медицина. Така както изкуството да лекуваш се е превърнало в професия, така следва и другите изкуства да придобият професионален характер.

При платонските школи повече се ценял разсъдъкът отколкото мнението. Не е въпрос да кажеш: “Струва ми се, че тук пише това и това”. Ако аз не съм грък, значи гадая. Би трябвало да попитам всеки, който знае гръцки какво пише там. Това е принцип на скромността, който трябва да прилагаме към всички неща, една форма на съжителство, която ще донесе много мир по света, ако можем да я разберем.

Новият Акропол също така се тревожи от развитието на науките. Не сме против науката. Точно обратното, бихме искали да я обогатим с всички форми на науката, не само днешната, но и тeзи от миналото. В Новия Акропол има професионални учени, които се опитват да създадат нови аспекти на науката, особено в медицината. Ние не разменяме един тип лечение с друг, а прилагаме всички видове лечения заедно. Лекарят прави едно изследване на пациента и според това какво му има може да му препоръча акупунктура или лазеротерапия, хирургия, алопатия, хомеопатия или каквато и да е друга форма на лечение, която може да съществува. За нас древното схващане “да не се лекуват болестите, а болните”, което са ни завещали древните, е истина. Всеки болен е различен от другия, въпреки че има същата болест и понякога една ръка на рамото, дума на окуражаване, помагат толкова колкото едно лекарство.

По отношение на изкуството Новият Акропол иска да се върне към едно изкуство, което целият свят може да разбира, не онова изкуство, което трябва да бъде обяснявано на хората, а такова, което може да бъде разбрано и почувствано от всички. Хората, които се качвали на Акропола и гледали Партенона не познавали неговото златно сечение, може би не са си давали сметка, че колоните му са на еднакво разстояние, може би не са възприемали оптическите излюзии създадени, за да изглежда всичко префекно вертикално, като в действителност не е така… Но народът, който се изкачва, за да достигне Акропола чувствал нещо възвишено когато гледал този паметник, гледката предизвиквала у него чувство за красота, което надхвърляло интелекта. И в това преживяване всички могат да се включат, това е истински достъпно, онова, в което всички мъже и жени могат да участват. Без съмнение не всички ще видят или почувстват едно и също, но това да се чувства и да се разбира едно и също – бихме казали, че е ново изобретение, което вече е изпробвано и се е провалило. Днес знаем перфектно, че всички мъже и жени са различни, не само физически, но също така емоционално и ментално. Къщите във форма на кутия от обувки, всичките еднакви, вече са нещо от миналото. Днес се търси всяка къща, всеки етаж, да има своя особеност, да има нещо типично за този, който го обитава.

По отношение на религиите Новият Акропол уважава мистичната визия, която може да има всеки човек. Има акрополци, които са християни, евреи, мюсюлмани, защото на фона на всичките религии блести една и съща светлина; разликите са исторически, социополитически или символични, но от гледна точка на философията светлината е една. Ако някой предпочита да вижда тази светлина в червен, зелен или син цвят нека я вижда така, няма никакъв проблем, защото когато се обединим, за да говорим за цветовете, в които виждаме светлината и пуснем в движение тези цветове, както при известния диск на Нютон, ще виждаме само един цвят, белият, т.е. отново ще възприемаме трансцендентното единство във всички неща.

Настоящата цивилизационна форма малко по малко се проваля; в резултат на едно напълно човешко и логическо вълнение се опитва да се прикрие това, което се случва. Дори и в популярната космическа област продължава да се говори и продължават да се правят експерименти, но онзи, който е бил в някой космически център перфектно знае, че днес той представлява много повече музей отколкото нещо друго; от десет проекта е успял да се реализира един и за този един всеки път има все по-малък бюджет. Преди двайсет години се е смятало, че през 2000 година хората ще прекарват своите ваканции на Луната, на Марс или Венера и ще строят стъклени градове с климатизация, за да могат хората да живеят там. Действителността е различна; само дванадесет човека са кацнали на Луната и оттогава на практика са изминали тринайсет години. За този проект са използвали стотици хиляди души, били са необходими десетки хиляди фирми и повече от сто университета са взели участие в приключението. Днес не съществува близка възможност това да се повтори, защото икономическите проблеми в света, техническите проблеми, не го позволяват; тоест целият този модернистичен синдром на 2000-та година е забавен, спрял е.

Реалността е друга. Реалността е, че до 2000 година световното население на практика ще бъде двойно, но няма да има двойно повече работа, средства за комуникация, нито места където да се живее, което увеличава индекса на мизерия, който съществува в света. От началото на нашата лекция до сега са починали хиляди и хиляди души от глад, от студ. С всеки път отношението между това, което можем да произведем и това, което можем да изразходим се смалява, с всеки път имаме все по-малко покупателни възможности. В света има повече от хиляда милиона души, които са необразовани, има две хиляди милиона души по света, които са недохранени.

Съвременните системи, с които разполагаме, не дават никаква възможност да се помогне на тези хора, които с всеки следващ път ще бъдат все по-гладни. Докато в края на миналата година в Северна Африка пет милиона души са починали от глад, от началото на тази година в северно море са изхвърлени тонове и тонове мляко на прах и излишна храна от общия европейски пазар, за да могат да се поддържат цените. Не съществува механизъм, който може да спре това.

Има нужда от едно дълбоко обновление. Революцията не може да е масова, има нужда от промяна в самия индивид, от индивида, който е подготвен, за да посрещне лице в лице тази нова ситуация, това Ново Средновековие, което ни връхлита.

По време на годината пътувам в повече от двайсет държави, тъй като Новият Акропол в момента има центрове в двадесет и девет държави¹, в Америка, Европа, Африка и Азия и съм забелязал, че има дестинации за които няма директни полети, защото не е рентабилно. Освен това международната поща закъснява все повече; прототипите на суперсамолети са оставени на страна, за да бъдат модифицирани самолетите, които вече съществуват днес и за икономисване на горивата ще се използват нови двигатели с двойно запалване, въпреки че са с по-малка мощност. Хората започват да монтират в своите къщи слънчеви панели, за да се генерира енергия и отново започва да се мисли за вятърните мелници като за източник на еолова енергия. Всичко това ни кара да мислим, че се приближава едно ново Средновековие. Ерата на Водолея не е златната ера както мнозина предполагаха; може би ще бъде златна накрая, но не и в началото. Според изследователите на езотеричната философия ще има четири основни части: първата можем да сравним с леда, един труден период по време на който всички неща започват да се ограничават; втора част, която можем да сравним с течността, където нещата започват да текат, да се движат и трета част, която можем да сравним с парата, където нещата се разтварят, но вървят към изкачване към една нова духовност; и четвърти момент, в който тази пара се превръща в облаци, стига до небето; в човека това означава етап на висша духовност. Това е много интересно да се изследва, но от практическа гледна точка сега ние се намираме в началото на желязната ера, където светът става всеки път, по-суров, където насилието се вижда навсякъде, където сме заплашени от ядрени оръжия с ужасна сила; това е реалността тук и сега.

Една характеристика на Новия Акропол е практичността. Като цяло се разбира че духовният човек е човек, който трябва да бъде отлепен от земята и сякаш лети в облаците и това е лъжа. Истински духовният човек трябва да има способността да владее материята, защото ако не може да владее дори материята, няма да може да владее онова, което е по-трудно за владеене от нея.

За да можем да живеем утрешния ден има нужда да живеем днешния ден, макар че това не ни пречи да имаме всичките мечти на света, всички планове за бъдещето, има обаче нужда да живеем тук и сега. Това, което се опитва да създаде Новият Акропол е един вид модул на оцеляването през тези трудни времена,където хората с истински способности могат да напредват въпреки вятъра и бурята. Когато се познават законите на Природата, въпреки че се намираме посред една тъмна нощ, не се страхуваме, защото знаем че утре ще изгрее слънцето, но трябва да дочакаме утрешния ден. Трябва да запалим факлите, за да не се загубим посред нощта, трябва да запалим огнищата, за да може хората да намерят своя път, трябва да се осмелим да запалим лампите, не трябва да се страхуваме от тъмнината.

Философията е наука за смелите хора, които се осмеляват да живеят истински. Не е някакъв каприз, не сме тук, защото не можем да сме на друго място. Тук сме, защото искаме, защото нашата воля е надделяла над жегата и неудобствата. Това, което правим в малките неща сега трябва да го правим във всички неща, където волята побеждава над трудностите, където смелостта е по-силна от страха, където работата е по-прекрасна от мързелуването. Лесно е и е трудно, изправени сме пред избора: да се качим на колата на Историята или да се оставим да бъдем теглени от нея. Не очакваме помощ нито от извънземните, нито от друго място. Човечеството трябва да се изкупи, да спаси себе си с вяра в Бог. Бог е най-видимото, което съществува, но Бог се намира в нас, не е нещо, което се намира на някое друго място, някъде горе и далече. Не, намира се вътре в нас, в дърветата, в животните, в скалите; това било казано в този град преди двадесет и пет века, но е добре да го повторим. Бог е навсякъде, във всички неща, във всички наши действия и мисли. Но има нужда да осъзнаваме това, за да можем да продължим напред, към един свят, който не само да бъде нов, но да бъде и по-добър. Не е достатъчно само това да е нов, необходимо е да е и по-добър. Ако аз имам един чифт обувки и ги сменя за други, които са по-лоши, да – направил съм размяна, но когато повървя няколко метра по улицата, ще извикам от болка. Ако искаме да променим нещо е необходимо да го подобрим. Така че новият свят не само трябва да е различен или нов, трябва да бъде по-добър, по-полезен. Към този нов свят вървим с всички сили, и във всички страни по света вратите на Новия Акропол са отворени за всеки.

Аз съм основателят и международният директор на Новия Акропол и потвърждавам, че има хиляди и хиляди хора по света, които се развиват благодарение на това схващане за света, не като саможертва, а с радост, с онази радост, която вашите предшественици са наричали “епоптея”. Трябва да се отворим като капителите върху колоните. Връху тази наша колона, която се появава от земята можем да отворим един капител във висините където въздухът е по-чист, където няма замърсяване, където отново можем да се обединим, за да бъдем по-силни, за да бъдем по-добри.

Хорхе Анхел Ливрага