Богинята на плодородието и живота в природата Деметра имала красива дъщеря на име Персефона, чийто баща бил гръмовержецът Зевс.

Един ден Персефона играела на една горска поляна, възхищавала се на красивите цветя, плетяла венци и огласяла околността със звънкия си смях. Тя нямала представа каква мъка я наближава – баща ѝ Зевс я бил обещал за жена на брат си, бог Хадес – господаря на Подземното царство.

Тичайки по поляната, Персефона съзряла цвете, което с красотата и аромата си надминавало всички останали. Спуснала се към него и го откъснала. Изведнъж земята се разтворила и пред нея се появил бог Хадес. Той сграбчил уплашената Персефона и я качил на колесницата си, теглена от черни коне. Разнесъл се ужасеният писък на Персефона, но в следващия миг колесницата изчезнала под земята, без да остане и следа от случилото се.

Богинята Деметра чула вика на дъщеря си и със свито сърце дотичала на поляната. Навсякъде търсила Персефона, повдигнала всяко листенце в гората, но никъде не могла да я открие. Майчина мъка изпълнила сърцето ѝ, сълзи закапали от очите ѝ. Загубила всяка надежда, тя се обърнала към лъчезарния Хелиос, бога на Слънцето, защото нищо, което се случвало по земята, не оставало скрито от неговите очи. И Хелиос ѝ разкрил истината: гръмовержецът Зевс дал Персефона за жена на господаря на Подземното царство Хадес, той я качил в колесницата си и я отвел в мрачните си владения.

Още повече се огорчила богинята от неговите думи. Ядосана на дързостта на Зевс, който без нейно съгласие дал любимата ѝ дъщеря на Хадес, тя напуснала Олимп и боговете, покрила се с черни дрехи и шалове и оттеглила животворната си сила от земята.

Листата от дърветата окапали, тревата изсъхнала и пожълтяла, растенията увехнали, нивите и градините станали безплодни. Глад и мъка обхванали целия човешки род, но и това не размекнало сърцето на страдащата богиня.

Повелителят на небето и земята Зевс се притеснил за съдбата на хората. Ако Деметра не възвърнела животворната си сила, човешките племена били заплашени от смърт. Зевс изпратил своите вестители при богинята, но тя оставала непреклонна.

Не му останала друга възможност освен да изпрати вестоносеца Хермес, да предаде на Хадес, че трябва да освободи Персефона и да я върне на майка ѝ. Щастливата Персефона литнала нагоре, без да подозира, че ще трябва да се върне във владенията на съпруга си – защото вече била яла от плодовете на Подземното царство, а никой, който е вкусил от тях, не може да го напусне завинаги.

Деметра скръбно вървяла сред изсъхналите дървета, които изпълвали някога зелената гора, когато изведнъж пред нея се появило детето й. Обзета от радост, тя хвърлила черния си плащ и се завтекла да прегърне Персефона. Щастливи, майка и дъщеря се върнали на Олимп. Зевс постановил, че оттук насетне 2/3 от годината Персефона ще прекарва при майка си и 1/3 при съпруга си Хадес.

Тревите и дърветата се раззеленили, отново започнали да се раждат плодове в нивите и градините, възвърнал се животът на земята.

И оттогава насам е така – всяка година, когато Персефона напусне майка си, тя облича черните си дрехи, оголва дърветата и не позволява никакви плодове да се раждат. Но когато напролет Персефона се върне при Деметра, животът в природата отново се събужда.

Така символично е изразен цикълът на живота, който може да наблюдаваме в природата чрез редуването на сезоните. По време на зимата животът сякаш се скрива заедно с Персефона и през пролетта се връща с нея, ставайки отново видим.

Същевременно този мит ни разкрива закона за прераждането. Символично показва душата, която сякаш умира, а в действителност умира само нейният материален носител, докато тя продължава да съществува и рано или късно се връща в земния свят. Изглежда, че този мит произлиза от Елевзинските мистерии, които са били свързани с Деметра и Персефона и ни разкрива малка част от езотеричните учения, които са се пренасяли в Древна Гърция.

Символизма на класическите митове се изучава в  учебната програма на Новия Акропол.