Рецензия: Философия на кратко

Окото на мъдрия ни бухал наблюдава културната сцена и ни дава обратна връзка.  

"ФИЛОСОФИЯТА НАКРАТКО"

Жанр: история на философията
Автор: Джони Томсън
Издателство: Прозорец

Поредна книга, която иска да ни запознае с най-важните философи в историята в един том с 200 страници? Както казва моят братовчед Оувъл: Това е челиндж. Бухалските ми очи широко се отвориха. Ключовият въпрос в такива трудове е: как е подходил авторът?

Имам достъп до записа на английски от срещата на автора с издателя (не ме питайте откъде):
- Д.Т.: Мистър Колинс, пиша история на великите философи!
- Изд.: О, Господи в клауда! Кой ще чете дългите и сложни обяснения?!
- Д.Т.: Не, не, чакайте! Мога да го напиша атрактивно...
- Изд.: Джони, имаш две страници за всеки философ, ноу моор.
- Д.Т.: Шегувате ли се?! Как да го напиша, бос?
- Изд.: Джони, обуй се и измисли нещо, иначе ще пишеш втори том на „Котешката кулинария“…

И Джони се е отказал да обяснява цялата философия на Човечеството в една книга. Такъв синтез щеше да е взискателен и за нас, бухалите, да не говоря за хората. Добре де, винаги важи, че „ако не можеш да обясниш нещо накратко, значи не го разбираш“, както е казал Айнщайн, Конфуций или някой друг…, но... има си граници.

И Джони е приел друго предизвикателство: трудът е разделен по теми (Етика, Общество, Наука…)  и за тях авторът е избрал няколко мислители и по едно съвсем малко парче от тяхната философия, което да онагледи същественото на всеки мислител и останалото е загърбил. Една хапка, за да разберем гастрономията на готвача. От Платон: любовта. От Юнг: архетипите. От Хюм: злото... и т.н. Това е много яко, безпернати братлета!

Плюсове: определено е ненатоварващо, привлекателно, кратко, ясно, обогатено с модерни примери. И най-важното: Джони ни запознава с великите умове и, с малки изключения, не ги оценява. Оставя това на нас. Показва им уважение. Колко рядко явление в днешно време!

Минуси: освен неизбежната ограниченост, подборът на мислители е доста чуден. Класиците присъстват, слава Бухалу, но редом до Платон, Хегел или Аристотел да видиш Кафка, Харви, Ранд, Тюринг… Нищо срещу тях, но залагам перата от опашката ми, че след 1000 години няма да присъстват в трудовете от този вид. Но най-яките класици присъстват даже повече пъти… вярно. Прощавам ти, Джони.