Рецензия: Нюрнберг - филм

Окото на мъдрия ни бухал наблюдава културната сцена и ни дава обратна връзка.

Бъдете здрави, безпернати братлета!
Този път бях на кино – за вас. Къде ли? В Нюрнберг. На съд. Айн бисхен шмерцфол.

ФИЛМ:  "НЮРНБЕРГ"
Жанр: Исторически, драма
Режисьор: Джеймс Вандербилт
Актьори: Ръсел Кроу, Рами Малек, Лео Уудол, Джон Слатъри, Марк О’Брайън

Най-напред за занаята: на прожекцията нито веднъж не съм погледнал часовника на съседа (да, на съседа, аз нямам ръце!). Тоест: двата часа минаха като ден на море. Много малко глухи сцени, които губят темпото, даже и „американските“ сцени са малко и кратки... Интригата се поддържа за тези, които не знаят историята. За нас, бухалите, има повече време за разсъждения над Темата и за брилянтните диалогични сцени между Херман и Дъглас.

Актьорите са добре подбрани. Рами е добър психо-дебатьор, но почти цялото внимание ще ви открадне Ръсел. Враната играе великолепно, сякаш съживява Гьоринг във всяка сцена. Харизмата на Ръсел пръска от екрана чак до последния ред. Няма къде да се скриете – но вие няма и да искате. Ще изпитате малко „смесени чувства“… харизматичен злодей, нали знаете? И не ме обвинявайте, че го хваля, задето е Врана. Аз в Австралия не бях ходил, тоест летял. Страх ме е само да не отиде в Берлин, чух, че един канцлер бил искал да възстанови великата немска армия! Не се шегувам…

Не съм носталгичен, ама старата телевизионна версия на същия сюжет ми харесва също, даже повече в някои аспекти. Препоръчвам ви и двете версии. Брайън Кормчия няма гладиаторска усмивка, но е не по-малко автентичен Райхсмаршал и ще научите повече за останалите осъдени и за „черните петна в бялото поле“.
Стига със занаята.

В този филм много по-важни са посланията… Опитът от кървавото приключение на австриеца, завладял несъзнаваното на германците, не бива да се забравя. Важно е, че далеч не всички нацистки знаменитости са били примитивни тулупи, а е имало и интелигентни, образовани, учтиви и красноречиви хора. Тоест моралът не се крие задължително в тези качества. Важи и днес - това не го забравяте, мили братлета, нали?

Ще ви разкрия една моя тайна: защо драскам с острите си нокти тези редове, вместо да си гледам очните клепачи отвътре? Заради една сентенция в края на филма. Най-съществената. Най-поучителната. Най-належащата. Готови? – Малко ще перифразирам: Нацистите, фашистите, комунистите… не са друга, изродена раса, отличаваща се от останалите. Те са като останалите. Те са потенциално в останалите. Трудно различими, докато не бъдат поощрени. И като дойдат новите такива, няма да носят старите униформи! Това го помнете: „няма да носят старите униформи.“ - Доколкото ви познавам, мили мои човечета, опасявам се, че ще чакате старите (уни)форми… и няма да осъзнаете новите навреме. Или греша? Дано… Дано… Дано.