Рецензия: Одисея - филм

Окото на мъдрия ни бухал наблюдава културната сцена и ни дава обратна връзка.

Мили безпернати братлета,

Нали не сте очаквали да пропусна Омир? Полегнах в киното, защото все ми е страст да гледам как възкръсват с днешната „баш – техника“ старите легенди. За всички страсти се плаща…

Най-напред нещо малко за занаята.

Филмът е зрелищен. Познавайки мита, възбудено очаквах как са заснели какви ли не неща. Например циклопа – добрееее, както и пипалата на Харибдата (не отстъпващи с нищо на онези на държавната хазна). Морските сцени с истинския викингски кораб са великолепни, както и спиритистичният сеанс на плажа. Без излишно кървав ексхибиционизъм е заснето и „културното обогатяване“ на Троя. CGI рицарите-великани пък са абсурдни…, както и автентичността на бойните сцени. Стига.

Музиката е хубава, напълно подходяща. Ама песента на сирените? Те, със своя „непреодолим“ и „сладък глас“, съблазнявали моряци, обещавайки им мъдрост, пише Омир! Завързах си крилете към седалката - да не литна все пак, и слушам… странни звуци, които биха спечелили с преднина Евровизията, но не и мене. Нищо де, детайл.

За кастинга: Болезнено ми смеси чувствата. Кристо е избрал добре главните герои. Хаджи Одисей е прилежно харизматичен, а ако ви е прекалено Деймъничен, знайте, че този епичен блок от бъстър не може да носи върху раменете си Иванчо Иванов от НАТФИЗ. Също Анка е навлязла в Пенелопа като колчето в третото око.
Обаче! Къде бяха повечето Богове? Хомеопатичната божественост чрез една дюновска Атина е антиомирски грях, за който Кристо ще плати в Хадес – снимайки сторита на Цербер за 3D екрана. Аз, бухалът, съм птицата на Атина! Шефката ми не изглежда така.

Въпреки това самият Кристо прави приношения към днешните богове на свободията: с абсурдната етническа манджа, в която липсват само атинските ескимоси, възхищаващи се на Елена от Троян.

Стилистика: Тя е неочаквано избледняла, безцветна, чак по батмановски мрачна. Естетиката на дворците или доспехите, поставена отвъд времето и пространството, е знак: или на творческата идея, превърнала Средиземноморския епос в монументална англосаксонска трагедия за залеза на цивилизацията, или на продуцент-скръндза, който е спестил от експерта по Микенска естетика. Не знам… Въпреки това, магическият Агамемнон е привлекателно страшен, а елегантната Пенелопа е по царски достойна – нека бъда справедлив. Но от аполинския блясък на Омир или от дионисиевата еротичност няма и следа. А средиземноморското слънце? Кучета го яли... То не било важно, казват. Ама филмът е визуално изкуство, братлета! Автентично е като китайска мартеничка.

А сега най-важното: идеите.

Върхът: Няколко пъти бях докоснат от крилете на духа, когато осъзнах дълбокия психологически и морален символизъм на геройския мит. Когато заживеете мита в своя собствен живот, гледате „друга история“ - своята собствена, което е вълнуващо и разтърсващо преживяване с елементи на катарзис. Ефхаристо на Омир и Кристо.

Имах и съмнения. За да съм сигурен, попитах Орела (има връзки със Зевс). Извинете го, словесно бе обран, но категорично ясен.

• Има ли Кристо право да заснеме филм за омировия епос?
• Да.
• Има ли право да го тълкува по своя начин?
• Да.
• Може ли да изпусне много важни сцени заради времетраенето?
• Да.
• Може ли да променя основните черти на духа и характера на героите и техните нагласи?
• Да.
• Може ли при това да използва оригиналното име на епоса?
• Не.

Дъното: Одисей - Главният герой, Героят, архетипът на античния рицар, който с хитрост разрешил войната на хилядолетието (спестявайки животи на своите сънародници) – изпада в посттравматичното стресово разстройство като американски ветеран от иракската война и говори с царицата си като с психотерапевт, разкайвайки се по християнски за стореното. След тази сцена Омир се е обърнал в гроба, Ницше е разкъсал своя Заратустра, а Юнг се е оженил за своята анима. За жалост има повече такива изменения (Калипсо, Цирцея...). Мили братлета, този филм говори повече за 21 век, отколкото за омировския мит. Кристо, критикувай си американския военен империализъм, но със свой собствен епос, а не чрез Омир. И не изопачавай думите на Шефката ми, която е хвалила хитроумния Одисей!

Да, прецакали са троянците с коня, оттам и легендарното: „Timeo Danaos et dona ferentes“  (Страхувам се от данайците, дори когато носят дарове.) Войната има своите закони и нека не забравяме кой и как е предизвикал тази. Който сее вятър, жъне вихрушка. Нима днес е различно? Античният човек е нямал проблем с чистотата на съвестта си, след като се обадил така, както са го повикали.

Аз, вашият мъдър бухал, драскам с най-острия си нокът:  Timeo Hollywood et dona ferentes.  

Вердикт: да го гледате ли? Аз отидох да гледам Омир, а получих Нолан. Mea culpa. Ако отидете на Нолан, ще ви засити и ще мернете сенките на Омир и малко идеи от геройския мит.

Има още една опция: книгата... Добре де, може и на аудио.

МОЯТА ПРЕЦЕНКА:  50%