Влиянието на красотата върху характера

Нашата философска отправна точка е признанието, че всичко, което съществува, е свързано по някакъв начин, и ние приемаме, че има пътища, по които може да се премине от невидимото към видимото и обратно.
Така стоят нещата и в случая, който разглеждаме. Позовавайки се на класическата мисъл от древността, съм убеден, че те не са грешали, когато са твърдели, че ако човек живее, заобиколен от красота, душата му ще става все по-красива в израженията си, което ще се отрази обективно в действията му, думите му, накратко – в цялостното му присъствие.

Осъзнавам, че днес грозотата е на мода, и това ми дава известна утеха, защото не е нищо повече от това: мода, чийто разцвет ще отмине рано или късно. По-конкретно, колкото време отнеме на едно поколение интелектуалци да бъде разобличено в своята помпозна повърхностност.
Мен ме интересува вертикалното и трансцендентното мислене. Очарова ме твърдението на К. Джинараджадаса, че „е възможно да се измери растежът на Аза по начина, по който той реагира на идеалите; а също и по количеството и качеството на реакцията, която е способен да даде в естетически план; тоест, спрямо красотата на нещата“.

Можем ли да си представим как би се променило всичко, ако нашите деца живееха, заобиколени от красота още от най-ранните си години? Без контакт с насилие, нито физическо, нито психологическо, в хармония с природата, далеч от конфликтния и раздиран от конфликти свят на възрастните. Защото Платон вече ни е предупредил, че човекът е имитативно същество, и всички знаем, че децата са много податливи на влияние; но ако в зряла възраст възрастните продължават да бъдат много податливи на влияние и изключително подражаващи, това означава, че психологически и умствено те са незрели.

Това не е същото като да си вечно млад. Според Джинараджадаса вечната младост е свързана с усъвършенствания характер и пълното разгръщане на артистичната природа.
Днес сме далеч от класическата нагласа, според която, когато човек съзерцаваше красотата на една колона, той ясно виждаше, че трябва да израсне вътрешно, за да се превърне в свързващо звено между земята и небето. Че усвояването на великите идеи ще го направи изправен и силен, и че това ще му позволи да разцъфне, както показваха капителите на коринтските колони.

Професор Ливрага ни напомни, че в този класически свят „всяко произведение трябвало да бъде материално полезно, психологически приятно и духовно плодотворно“.
Що се отнася до характера, идеалът е да се достигне до степента на автентичност, при която естетическата форма на осезаемия свят да отразява вярно етичната същност, която го поддържа. Доброто и истинското, което се крие във всеки човек, се проявява и се изразява в красотата на външните форми, които той приема.

Както е казал дон Рамон дел Валие-Инклан: "В бъдещата етика се съхраняват нормите на бъдещата естетика."