ЗВЕЗДИТЕ И УЧЕНИЯТА

Наскоро прочетох една книга, която ми бяха подарили, в която се пише, че питагорейцте мислили, че за да възстановят човека "по образ божи" било необходимо, освен всичко друго, и да се постигне епоптея (мистичното съзерцание на истината).
Да съзерцаваш Бог, това значи да съзерцаваш неговите Идеи, защото тази форма, която приема Универсалния ум, и използваната дума от египтяните, за да обозначиш думата "звезда" фонетично се свързват с думата "учение".
Въображението ми веднага се насочва към звездното небе, пълно с учения, които светят в тъмното и осветяват пътя, може би и съдбата, на човешките същества.
Звездите-Учения ни въодушевяват да извисим погледа си към високото, да изпълним с мистерия своята душа и с величие - своето сърце. Карат ни да се чувстваме като малки организми, които се движат в долния свят без, да оставят следа след себе си, и в същото време като важни същества, които споделят загадката на Вселената. По александрийски начин казано: един микро-живот в недрата на големия макро-живот.

По време на земната нощ, милвани от яркостта на звездите, можем да усетим, че има нещо вътре в нас, което не принадлежи на мимолетното, което е отвъд дискурсивното разсъждение, което желае да се върне в своята истинска родина, защото има крила, които стимулират въображението, интуицията, силната памет за напуснатото огнище. Усеща се, че има една странна връзка между горното и долното.
Философските учения, познанието, предавано по време на много генерации, са тези, които ни свързват с този небосвод от величествени форми. Защото ученията блестят, пулсират, говорят и живеят в нас като една Светлина на Живота, която запалва ума и сърцето.

Ако в учудването се крие произходът на философията, удивително е нощното небе, пълно със звезди и наблюдавано толкова пъти, което пази в себе си ключа към началото на нещата и смисъла на всичко, което достига до своя край.
Иска ми се да си представя, че в този момент, също така, някоя звезда посреща любим човек, който е поел по последния си път. И че там получава, под формата на животворна светлина, учението, което е заслужил да притежава, докато е бил на земята.
За онези от нас, които оставаме тук долу, Ученията представляват стълбата, по която можем да се изкачим до Небето, докато, една след друга, включваме светлините на разбирането, в една траектория на напрегната борба за достигането до Звездите.