БЪРЗО ИЛИ БАВНО ЧЕТЕНЕ?

Бързото четене носи ползи: спестява време там, където има недостиг на часове или дни и обемът на страниците е смущаващо голям, или там, където атрактивността на съдържанието не надминава едно „упътване за употреба“.
Проблемът, който генерира бързото четене, може да се опише със следния цитат на остроумния режисьор и актьор Уди Алън: „Така прочетох Война и мир. Разказваше се за Русия.“ Забележителен синтез за 1200 страници.

Предпочитам да говорим за „Начина на четене“, а не само за скоростта.
Гарантира ли Бавността качество на четенето? За жалост не.
Направете, моля, едно кратко упражнение - кой бавно, кой бързо: кои книги сте чели, да речем, преди две години? За какво са били? Можете ли да възстановите пет идеи от всяка от тях? В повечето случаи не. Тогава от какво значение е дали сме ги прочели бързо или бавно?

В днешното забързано време предлагам „Осъзнато четене“, което включва два прости принципа. Първият е, естествено, „осъзнаването“. Скоростта на четенето е точно съобразена със скоростта на осъзнаването. Чета, за да осъзная. Осъзнавам, за да разбера. Разбирам, за да извлека полза. Това ме задължава да забавя, когато не осъзнавам идеята зад думите, да се върна отново към едно и също изречение, ако не съм разбрал смисъла му, да не напускам страници или глави, ако не съм наясно с посланието им.

И така - поезията изисква бавна скорост, време за вътрешното „ехо“ на рима в душата, за улавянето на естетиката на словото. Романът позволява или може би изисква по-висока скорост, за да се насладим на интригата на сюжета. Философската книга налага прекъсвания, размисли и понякога завръщане към вече прочетеното, защото при вътрешния идеен строеж липсва някаква тухла в стената на схващането или камък за запълване на зеещите дупки на съмнението.

Но всичките скорости имат един общ знаменател: осъзнатостта. Съзнанието не изпълнява своята функция без един инструмент - и това е Фокусът. Не скоростта е това, което е решаващо при четенето, а фокусът.

И другият принцип: post lectio разсъждение.
Да речем, че имаме един час за четене. Ако четем 60 минути и след затварянето на корицата веднага тръгваме да правим друго… пропускаме нещо ключово – да поразсъждаваме над прочетеното, докато все още го помним. Нещо като добра идейна асимилация, умствено храносмилане. Който не е свикнал, нека пробва вместо 60/0 поне 59/1: една минута да мисли и асимилира, по-добре да са пет, още по-добре десет минути, а защо не и тридесет на тридесет?! - А ако не осъзнаваме нищо за асимилиране след четенето? – Тогава можем да помислим няколко минути над подбора на текстовете, които четем…

С това умствено упражнение не само ще помним идеите от прочетените книги, но ще извлечем много по-голяма полза от тяхното съдържание.

С упражнението можете да започнете още сега.
Надявам се, че не сте прочели статията прекалено бързо.

Антонин Винклер
Директор на „Новият Акропол България"