Преди или след "духовността"?

Преди или след "духовността"?

Преди или след "духовността"?

Автор - Антонин Винклер
Категория - Философия

В духовните ни стремежи има много капани за избягване. Днес пиша за един, който наблюдавам от много години. Стойността на нещата, които правим, идва не само от самите тях, а и от това дали сме ги направили „преди“ или „след“. Ще обясня с няколко примера.

Човек може да спре да се грижи за своята външност, да не ѝ приписва важност, защото тя е материално лустро, с което не се занимават духовните хора. Има мъдрост в това, но дали цялата? Кое е първото нещо, което прави духът, събудил се в материята? Подрежда я и я хармонизира. И така: кога си поставил външността си на заден план? След като си постигнал естетическата хармония и си я запазил дългосрочно? Или преди това, мотивиран по-скоро от ленивостта и удобството? Първото може да е знак на духовност, но другото?

Не се ли интересуваш от обществените проблеми и от другите хора като цяло? Предпочиташ ли да се занимаваш „духовно със себе си“? Така си решил, след като си осъществил общественополезен проект, донесъл добрини на много хора, или преди това? Първото може да е един етап от духовността, но второто?

Станал си хаотичен, пренебрегвайки реда, точността и организираността? „Така, както някои от големите творци и гении в историята.“ Такъв си станал, след като си нарисувал картини в стила на Атинска школа, след като си написал еквивалент на Девета симфония, след като си изобретил технология, която ще спести на хората много труд… или преди това? Ако е след това: поздравления; ако е преди това: внимавай!

Спрял ли си да мислиш, понеже търсиш висши, интуитивни, „духовни състояния“? Това е станало, след като си развил своя ум чрез мисленето до пределите му като Сократ? Или преди това? След като си дарил на хората надвременни учения или текстове, облекчаващи болките?  Или преди това?

Една чешка народна поговорка гласи: „Когато двама души правят едно и също нещо, може и да не правят същото.“ Причините могат да са много, но сред тях има и тази: кога се случва това?

Проф.  Хорхе Ливрага пише за едно мъдро правило: „Човек може да се откаже само от това, което има.“ Можем да загърбим само това, което сме постигнали.

И така, хайде най-напред да постигнем своите вътрешни и външни успехи и тогава да видим дали ще ни се иска да се откажем от тях. Така ще можем да преценим още един въпрос:  онези гении, мъдреци, хората на духа станали ли са такива благодарение на споменатите характеристики или въпреки тях?

  • Сподели:
Антонин Винклер

Антонин Винклер

философ, директор на "Новият Акропол България"

0 коментара

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.