Милосърдната съдба ни е запазила повече от сто писма на любимия ми философ, Луций Сенека, с които той напътства като ментор своя по-млад приятел Луцилий.
В едно от тях (№ 27) Сенека споменава за Калвизий Сабин. Богаташ, който искал заветно да стане част от образованото общество на аристократи. Там било нормално да се обсъжда Омир, да се цитира Платон или да се преразказват стиховете на Пиндар. (Каква аристокрация само!) Но паметта му, както и интелектът му като цяло, били много слаби. Не помнел, не знаел, не можел да реагира адекватно…, но въпреки това се впускал в разговори, в които искал да изглежда образован. Не успявал. Как разрешил проблема си? Закупил няколко роби, като ги накарал да се образоват първокласно: един в историята, друг в литературата, трети във философията, даже имал специалисти за всеки отделен автор… което му излязло доста солено.
Сабин продължил да участва в дебати с образованите си събеседници. Но вече не сам. Вече със своя елитен слугинаж. Вече със своята скъпа външна памет. И когато речта стигнала до Хезиод, например, обърнал се към своето обкръжение, за да потърси цитат или информация... и ги получавал… Дали получавал и уважение? Ще се досетите сами. На своите гости е бил още по-смешен, колкото на нас, които четем за него днес.
„Калвизий си въобразявал“, пише Сенека, „че щом някой в дома му знае нещо, значи и той го знае.“
Защо ви разказвам това? Защото, от своя собствен опит и след немалко разговори с колеги педагози в днешните учебни заведения, разбрах, че най-честият аргумент, който се ползва като оправдание за нежеланието на учениците и студентите (а също и възрастните) да учат, е: „Защо да го уча, щом го има в интернет?!“
Нека заместим думата „интернет“ с понятието „обучен роб“… каква разлика има? „Щом някой в телефона ми знае, значи и аз го знам?“
Не смятам, че енциклопедичното наизустяване на информация, това дете на просвещенския рационализъм, е път към доброто образование. Но „правилният начин на мислене нито се купува, нито се заема.“ (Сенека)
Предлагат ни да делегираме все повече умения на външните ни служители: въображението - на филми и видеа, сръчността - на полу- или изцяло "фабриканти", паметта - на телефони, мисленето - на медиите, четенето - на енциклопедиите, даже и вътрешния ни ръст - на психотерапевтите…
Нека не забравяме още нещо: споменатият Сабин е бил освободен роб. „И наследството, и умът му са били на освободен роб.“ Външното робство може да се прекрати лесно…, а вътрешното? Външната свобода може да се подари, а вътрешната? Това да прехвърляме развитието на своите вътрешни качества върху външни носители… какво е: освобождаване или заробване?
Не се ли противопоставям с този коментар на еволюцията? Може би на технологичната, но не и на човешката. Сенека ми е свидетел.
философ, директор на "Новият Акропол България"
Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.