ФИЛОСОФИЯТА, ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА

Каква е връзката между философията и природата?
Ако гледаме на философията в най-широкия ѝ смисъл като любов към мъдростта, ние трябва да включим в тази мъдрост и всички закони на природата. Ето защо ние не можем да пренебрегнем тези закони. Това, което трябва да направим, е да се запознаем с тях, да се опитаме да ги разберем в дълбочина. Това желание, да разберем нещата в дълбочина, съдържа в себе си любов – не любов като емоционална реакция, а като разбиране и приемане на тези закони и най-вече – като начин на работа с тях.

Имате предвид, че философията не се занимава само с абстракции?
Абсолютно. Затова ние сме приели концепцията за любов към мъдростта, която е съществувала в античния свят. В тази концепция любовта към мъдростта не се отнася до придобиване на знания, а до изучаване и вземане на участие във всичко, за което учим. Абстрактните концепции ни отдалечават от света и нашата среда. Те ни отдалечават от хората, даже и от самите себе си. Така че философията също трябва да бъде активна.

С какво се занимава философията?
С всичко: при положение, че тя се съсредоточава върху човека, неговата реалност и неговите възможности – как това поле може да бъде ограничено? Следователно тя трябва да бъде най-обширната от всички науки и изкуства.

Какво е мястото на човека в този жив свят, в Природата?
Ако зависеше от нас, ние бихме се опитали да намерим за човека привилегировано място, най-добрата и видна позиция. Защото ние сме привикнали да мислим, че човекът е на върха на цялата възможна еволюция.
Аз не отричам, че ако сравним себе си с животните, зеленчуците и минералния свят, човекът проявява по-развити качества. Но ние не трябва да извеждаме мястото си в Природата от суетност и защото чувстваме, че сме най-добри, единствените на върха на еволюцията. А именно защото, ако виждаме, че сме различни от минералите, растенията и животните, това ни носи по-голяма отговорност.
Какво е нашето място в Природата? Това на най-високата отговорност: каквото минералът не може да направи, каквото дървото не може да направи, каквото животното не може да направи – ние можем. И това е мястото на човека: способността да мисли, да живее в хармония с Природата и да работи с нея, вместо да нарушава законите ѝ.
Аз бих дала на човека, от философска гледна точка, роля на подкрепа и отговорност, никога на разрушение и експлоатация.

Как човек може да разбере законите на природата и да действа в съгласие с тях? Какви са тези закони?
Ние виждаме, че всеки ден има слънце, което се появява на хоризонта и изчезва вечер на запад. Свикнали сме със сезоните и тяхната смяна, свикнали сме с бурите и с резултатите от тях, с вулканите и внезапното им изригване, с морските стихии и опустошението на бреговете. Мислим ли, че всичко това се случва без причина? Бихме ли мислили, че нашето храносмилане или ускорението на пулса ни, или фактът, че понякога сърцето иска да изскочи от гърдите ни, се случва без причина?
Според мен законите означават да откриваме как и защо Природата функционира. Това трябва да се основава на философски тип наблюдение. С други думи – вместо просто да искаме да знаем “какво”, да искаме да знаем “защо”.
За постигането на това ние трябва да сме търпеливи, да наблюдаваме внимателно и с уважение към всичко, което виждаме. Това не е просто наблюдение на поредица от събития и отчитане колко често се повтарят, а осъзнаването, че нещата, които се случват, не се случват по случайност. Това е да разбереш Природата. Това е да откриеш определени закони, систематичен начин на действие, точно както го приемаме за останалите живи същества.

Следователно не само трябва да разбираме, но и да действаме?
Да, да действаме.
Само да разбираме означава да заемем позиция на пасивен получател, наблюдател на Природата, но както казах преди, човешкото същество е надарено с отговорност и този, който е отговорен, не може просто да стои и да гледа. Ако просто гледаме, не правим нищо. От друга страна, ако ние сме част от Природата и ако Природата е жива, подвижна и еволюираща, то и ние трябва да сме живи, активни и да еволюираме. Това е да действаме в Природата и като част от нея.

Мислите ли, че животът еволюира с определена цел и че не е плод на случайността?
Не е възможно великолепието, което виждаме около нас всеки ден на Земята и на Небето, да е продукт на случайността.
Щеше да е загуба, ако беше чиста случайност и щеше да е “случайност”, че човешкото същество, което е изучавало Вселената и Природата около нас толкова задълбочено, е неспособно по “случайност” да създаде подобни неща. Нещо, което пред нашите очи ясно и точно демонстрира, че има цикли, че тези цикли се повтарят, но никога не са напълно еднакви – това показва, че всичко води към определена цел. Фактът, че ние не разбираме напълно целта, не означава, че трябва да е случайно. Ние трябва да сложим настрана концепцията за случайността и вместо нея да търсим причините.
Ако има цел, защо не я разбирам? Ако не я разбирам, възможно ли е някак да я разбера? Ако всичко, което се намира около мен, разкрива хармония и постоянна посока на развитие, какво ми дава правото да мисля за случайност? Няма ли да е по-добре да се опитам да намеря причината зад всички тези неща?
Това не е въпрос на вяра, а въпрос на логика. Това, което виждаме, има посока и всичко, което има посока, има и цел. Случайността, от друга страна, е съвкупност от нехармонично комбинирани неща и единствено човешките същества генерират случайни събития, и то не винаги.

Работата е там, че днес човек е дълбоко обзет от понятието култура и е отделил в голяма степен културата, а също и своята собствена култура от своето виждане за Природата като цяло. Какво от философска гледна точка би било отношението между човек, Природа и култура, между култура и Природа?
Културата като понятие е трансформирана в нещо, което е почти толкова безсмислено, колкото понятието философия, според което философията е твърде абстрактна, за да изучава каквото и да е друго освен остатъците от другите науки. Каквото не е покрито от друга наука, каквото никоя наука не може да обясни, се оставя на философията, за да се види как тя ще се справи с помощта на няколко празни дефиниции. И аз мисля, че с културата постъпваме по същия начин.
Какво друго е културата освен продукт на вътрешния свят на човека, на неговите мисли и чувства? Може ли човек да чувства и мисли, като се отдели напълно от Природата? Невъзможно – ние сме потопени в Природата. Можем ли да създадем култура, която е напълно отделена от Природата? Можем ли да създадем абстрактна култура? Аз мисля, че това ще е трудно.
Това е толкова трудно, колкото светът да е създаден по случайност. Има ли наука, която е напълно отделена от Природата? Има ли изкуство, което е напълно отделено от Природата? Има ли философия, която напълно да може да се отдели от Природата? Има ли вътрешна концепция за човешката еволюция, човешкото развитие, които могат да се отделят от Природата? Не.
Така че, ако културата е израз на всичко, което ние преживяваме във форма, която може да бъде предадена на следващите поколения или като наука, или като изкуство, или като философия, като различни форми на мисли и вярвания, то тази култура по необходимост е свързана със света около нас, със средата, в която ние живеем. Да бъде откъсната от тях означава да я изпразним от съдържание и тя повече няма да бъде култура.

Много хора мислят, че като искат толкова много да станат част от Природата, те ще загубят своите отличителни характеристики. Как можем да станем част от нея, без да престанем да бъдем хора, човешки същества?
Да станеш част от нея, продължавайки да мислиш, да станеш част от Природата интелигентно се постига чрез комбиниране на обединение и идентичност. Човек може и на практика да формира част от Природата, но той може също да мисли за нея, да я разбере. Той може да бъде част от нея интелигентно. Как тогава може да загуби своята идентичност?
Ако например сега бих се навела, за да взема паднал лист или охлюв, който доскоро е пълзял по земята, а сега е скрит зад храст, загубил ли е този охлюв идентичността си само защото в момента е скрит зад няколко листа? Дали някое от тези листа е загубило идентичността си, мога ли да го сбъркам с кон или куче? Напротив, те са в такова хармонично единство с Природата, че аз вярвам, че това е начинът да съществуваш, да бъдеш част от Природата и да бъдеш по естествен начин това, което си.
Човек вярва, че за да не загуби идентичността си, той трябва да бъде различен, но аз мисля, че човек по-скоро трябва да бъде, да съществува пълноценно, отколкото да бъде различен. Когато човек е способен да разбере себе си, да бъде истински това, което е, той ще намери своето истинско място в Природата и никой няма да го сбърка с камък, листо или кон.

Благодаря Ви много.
Благодаря Ви.