ФИЛОСОФСКОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА ГЕРГЬОВДЕН

В нашата култура официалните празници са се превърнали просто в “свободни дни” или най-много в хубави семейни срещи, ако имаме възможност за тях… Но сред празниците има и някои, чийто символизъм е много дълбок, много философски и много ценен за всеки, без оглед какво име носи…

На 6-ти май празнуваме Гергьовден, когато си припомняме деня на армията, на борбеността и храбростта. Това не е само празник на воините, а на всички, които трябва да се борят в живота… т.е. на всички човешки същества.

Символ на този празник е Св. Георги – емблематичната фигура на Рицаря, който е победил Змея. Вярвам, че е полезно да си припомним значението на този Рицар. Той не е точно “историческа личност”, а предимно нашето историческо приложение на един универсален “архетип”, заложен в човешките души.

От древния Шумер до средновековните европейски традиции, винаги намираме този Архетип на Бореца, който философски символизира нашия Дух, всичко Възвишено и Благородно, нашите добродетели и метафизически нужди, нашите Духовни Идеали и мечти.

Змеят, както виждаме на най-известните икони, въпреки че притежава криле, в действителност може само да пълзи по земята, но не и да лети! Той представлява нашите слабости, желания, пороци, страхове, всичко низко, което крием в себе си, от което от време на време се срамуваме, което искаме да премахнем, но не успяваме… Това, което необуздано ни кара да действаме инстинктивно, животински, егоистично и страхливо.

Това е вечната борба в недрата на човека. Не е лошо от време на време да поглеждаме известната картина на Св. Георги, побеждаващ Змея, която ни припомня, че трябва да се борим със себе си, а не с другите. Че няма нищо в нас, което да не може да се промени, преодолее или развие. Най-често ни липсват само щипка смелост да си поставим такава цел, малко храброст да не се отказваме, когато дойдат първите неуспехи и много воля да сме упорити в това, което искаме да постигнем.

Нека в списъка с нашите мечти да има и неща, които ни усъвършенстват като човешки същества: да контролираме своите негативни емоции, да сме учтиви към другите, побеждавайки своята своенравност и “убивайки” своята безмилостна критичност; да сме дейни, побеждавайки своята ленивост; да правим това, което е наш дълг, обезглавявайки нашите капризни желания; да се осмелим да променим необходимото в нашия живот, противопоставяйки се на нашите страхове…

Няма да бъде лесно, но както е казал философът Хорхе Ливрага: “има тайнствена връзка между красивото и трудното.”

Пожелаваме на всички смелост и силна воля!

Антонин Винклер