ПОКОЙ

ПОКОЙ

ПОКОЙ

Живеем във времена на голяма несигурност. Всевъзможните фактори, които се проявяват в сегашния момент на историята, независимо дали в една или друга част на света, не ни позволяват да затвърдим убежденията си; увереността, която сме смятали за сигурна, е манипулирана по толкова много начини, че в крайна сметка ни остават само съмнения и постоянни промени без корени.

Има мисловни течения, които ни водят от един начин на мислене към друг, без да осъзнаваме, че не ние сме тези, които мислят. Или по-скоро: позволяваме си да мислим и да преминаваме от една крайност в друга, понякога само за няколко минути. Тази психическа нестабилност се отразява и на емоционално ниво и води до парализа, която ни прави неспособни да вземаме решения в живота. По този начин оставяме дните да минават или потъваме в нерешителност или в празнота, която не води до нищо конкретно.

В тези обстоятелства, да говорим за веселие е почти като жестока подигравка. Но вместо това можем да направим опит да постигнем покой. За нас е важно да запазим спокойствие сред толкова много трудности. Това може да изглежда невъзможно, но въпреки всичко това е необходимо условие за физическото, психическото и умственото здраве.

Така погледнато, покоят е един от аспектите на здравето. Той намалява физическите смущения, намалява психологическите конфликти, укрепва моралните ценности, които правят хората велики. Той премахва тревогата за настоящето, страха от миналото и бъдещето и ги поставя на най-естественото им място. Като цяло той води до благополучие за човека, който го живее, и за околните.

Толкова заразен е, колкото всяка епидемия. Това е опит, който си струва да бъде потвърден заедно с тези, които си запазват мира и здравината във всеки момент.

Покоят е състояние на вътрешно спокойствие, което позволява да виждаме ясно какво се случва и да вземем решенията, които са на една ръка разстояние. Това е резултат от реда, приложен във всички области на живота. Ред във физическото, в емоционалното и в идеите. Редът, като добре изрязан скъпоценен камък, оставя светлината да минава и затова човек може да вижда, даже и в анархията на бурята.

За жалост – или за щастие – покоят не е лесен за постигане нито за запазване. Казваме „за щастие“, защото това е разочароващо за личността; сред многото ценности, които бихме харесали да имаме, това е една, която си заслужава, въпреки усилията, които се налагат при завладяването ѝ. Също казахме „за нещастие“, защото дори и да се постигне покоят, не е стабилен, нито траен. Голямо предимство на това да зърнеш покоя е, че когато го познаеш, става по-лесно да си го възвърнеш; и колкото повече пъти се възстановява, толкова повече се стабилизира.

Покоят е постоянен опит за баланс. Това е стрелката на баланса между болката и инерцията, между отчаянието и гнева, между разочарованието и безсилието. Това е да се върнем хиляди пъти към спокойствието, към вътрешната хармония, към яснотата, която ни помага да видим решенията.

Когато преобладава неувереността няма решения - нито добри, нито лоши, нито трайни, нито моментни, защото неувереността търси лесни изходи, а не причината за ситуациите. Ако не разпознаем причините, ситуациите постоянно ще се повтарят, тъй като прибягваме до бързи палиативни мерки, които не стигат до дълбоките корени.

Неувереността е несигурност, това е най-лесният начин как да изпаднем в униние и във всички видове болести. Затова предлагаме покоя като уравновесеност, която осигурява вътрешно спокойствие и тишина за мислене и взимане на решения, за търсене на винаги позитивните аспекти, преди да сме се отказали от всякакъв шанс за успех.

Не претендираме за сравнение на покоя със щастието, защото не са еднакви, въпреки че може би покоят е най-близкото състояние до щастието, което можем да намерим.

Покоят не изключва тъгата, обаче не я превръща в песимизъм. Не изключва трудностите, но не ги превръща в препятствия. Не изключва болката, обаче не я превръща в неподвижност. С покоя, трудностите, тъгата и болката придобиват неописуемо достойнство, защото са облагородени чрез премерено и хармонично настроение. Може би то не е точно щастие, но също така не е нещастие. Спокойствието е благоприятно за всички останали блага, тези на тялото и тези на душата.

Покоят не е зависим от времето. В никакъв случай не вярва, че времето ще поправи нещата, а напротив, сътрудничи с времето, за да разреши проблемите,  чрез разумно използване на всички възможности, които ни предоставят инициативата и въображението. Това означава, че покоят изисква хармония със здрава инициатива и здраво въображение, което няма нищо общо с катастрофичната фантазия.

Покоят не зависи от останалите, нито от добрите или лошите отношения, които имаме с други хора. Напротив, това е вътрешно и лично благо, което подпомага за изглаждане на отношенията. Затова използва търпението и добронамереността. Търпението ни дава възможност да се научим да изслушваме другите и ако по някаква причина не сме заинтересовани да слушаме повече или да влизаме в безполезни дискусии, има много елегантни начини да прекратим диалога. Добронамереността ни доближава до положителните страни на хората и така се стига до сърдечни приятелства.

Също така не зависи от обстоятелствата. Невинаги можем да променим това, което се случва в нашето обкръжение, нито сме сигурни, че решенията, които си представяме, биха били наистина приложими. Но ако всеки, според собствените си мерки, запази покоя, обстоятелствата стават по-малко тягостни.

Големият поет, Амандо Нерво, е казал в един свой труд: „в покой съм, защото съм силен; силата вдъхва покой.“ И така, той пише сред многобройните си страдания, които никога не нарушават спокойния му дух и страстта му към красотата на чувствата, отразени в думите.

Нека всеки се упражнява, за да постигне и запази покой.  Притесняваме се да постигнем много неща, които могат да се изпарят, преди да достигнат блясъка на едва горещия огън, и не отчитаме, че има трайни огньове, които осветяват и нас ни осветяват, щом започнат да горят, независимо колко малък е пламъкът. Сега е най-подходящото време за това - точно сега, вече е тук.

  • Сподели:
Делиа Стайнберг Гузман

Делиа Стайнберг Гузман

Философ, пианист, президент на международна организация Новият Акропол

0 коментара

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.