Винаги трябва да се питаме “за какво?” и “докъде?”... защото трябва да знаем истинския смисъл на нещата, които правим. Всичко онова, което е замислено само да запълни някаква празнота или мъка, няма да ни доведе до желаните резултати.

Спомних си притчата на Платон за Окото на Душата, което – с оглед на това накъде е насочено – вижда различни панорами и ги свързва с тъмни, сиви или направо блестящи гледки...

Какво стана с любовта, която носи щастие, тих възторг, чувството, че ще се пръснеш, защото изведнъж сърцето ти се струва твърде малко? Къде са мъжът и жената, които предлагат един на друг всичко, което имат, без да искат каквото и да било в замяна?

Всеки иска да си живее живота, без да го е грижа за останалите… Днес повече от всякога важи: “След мен и потоп!”. Колко още можем да продължаваме по този начин?

Все още ли смяташ, че философията е теоретична дисциплина отдалечена от проблемите на ежедневния ни живот? Вярваш ли, че може да се живее хармоничен и добър живот без нея? Ползата от философията е голяма... прочети!

Нашето материално познание дава повече емпирични обяснения, отколкото философски и така изследването на целите, както и дълбоките корени на явлението биват удобно задушени в механични причини, които дори и да обясняват механизмите, никога не стигат до целите, нито до първопричините.

Колко е лесно да ядосаш холерика с аргументи, които го предизвикват да избухне! Колко лесно е тогава да го накараш да вземе решения, които временният “господар” му е внушил.

Кой е човекът? Дали е единствено тялото, което виждаме в огледалото? Коя е неговата истинска природа и защо се е родил? - Извадка от лекцията “Човекът и неговите тела”

В нашата култура официалните празници са се превърнали просто в “свободни дни”. Но сред тях има и някои, чийто символизъм е много дълбок, много философски и много ценен за всеки, без оглед какво име носи…

Човек трябва да умее да слуша. Няма нужда да бъде ням или бавноразвиващ се, а да отдаде почит на тази изключителна способност като уважи човека, стоящ пред него, който също като него търси общуване.

На какво се опира доверието в себе си, за да не стане надменност и суета? Какво трябва да открием за себе си, за да стъпим върху здравата почва на самодоверието?

Какво е въздействието на клюкарството върху нашите животи и нашата психика? Колко от "слуховете", които преразказваме са поне оцветени с истината? Осъзнаваме ли какво създаваме когато клюкарстваме?