Вероятно на всеки от нас, философите, му се налага да отговаря на въпроси от сорта на: “За какво ти е тая философия?” Днес задавам този въпрос на себе си: за какво ми е тя в живота? На какво ме е научила?

Всички молим живота за различни неща. Всеки по свой собствен начин иска да получи нещо специално. Но в своето наивно невежество смятаме, че само защото съществуваме, имаме право да получаваме и животът ни дължи този дар.

Лекция, изнесена в Гърция, през 1982 г., от Хорхе Анхел Ливрага, Основател на международна философска и доброволцеска организация Новия Акропол.

“Разликата между плаващия дънер и лодката, изработена от същия дървен материал е, че тя има гребла, с които може да гребе срещу течението.” Д-р Н. Шри Рам

Емпатията като практическа добродетел е голяма победа над егоизма и егоцентризма. Тя е катализатор на обичта и истинското братско съжителство.

Не бягаме ли всички от нещо? Някои от своите проблеми, очаквайки, че те сами ще се разрешат? Някои пък от трудните решения, очаквайки, че може би ще се смекчат с времето? От неудобните действителности?

Човек да почита Исус и да почита футболен отбор - има ли нещо общо? Защо хората обожават скъпи коли, маркови дрехи и парите? Може ли да се изкорени религиозността?

Може би ще ви изненадам с твърдението, че едно от най-полезните за днешния човек посещения, е сигурно тозва на сметището. Не като клошар, а като философ, който търси истината за света в който живеем, истината за нещата, които са били златният граал на обществото, изворът на щастието за милиони.

Има хора, които като че ли идват на този свят под щастлива звезда и във всичко им върви. Има и други обаче, за които постигането на всяко нещо изисква мъки. А понякога се явяват Избраници на Историята, които само с присъствието си вършат истински чудеса.

Първа цел на философията трябва да бъде развиването на самоувереност, което предполага да приемаме трудностите в живота и да се справяме с тях.

Винаги трябва да се питаме “за какво?” и “докъде?”... защото трябва да знаем истинския смисъл на нещата, които правим. Всичко онова, което е замислено само да запълни някаква празнота или мъка, няма да ни доведе до желаните резултати.

Спомних си притчата на Платон за Окото на Душата, което – с оглед на това накъде е насочено – вижда различни панорами и ги свързва с тъмни, сиви или направо блестящи гледки...